Чърчил за извънземните: Сами ли сме във Вселената?

Служители в Националния музей на Уинстън Чърчил в САЩ откриха в складовите помещения 11-страничен проект за статия на покойния британски премиер, в които той признава възможността за съществуването на живот на други планети. През 1939 г., преди началото на Втората световна война, Чърчил нахвърлял есе на тема „Сами ли сме във Вселената?“ След това спрял работа до 50-те години, когато нанесъл известни промени в текста. Но той никога така и не е бил публикуван. 

Служителите на музея в американския град Фултън – там Уинстън Чърчил произнася известната реч, с която въвежда израза „Желязната завеса“ – са били силно изненадани от откритието си. Назначеният неотдавна директор Тимоти Райли е предал копие от текста на израелския астрофизик Марио Ливио, който описва случая в статия, публикувана в последния брой на списание Nature.

„Би било прекрасно да публикуваме цялото есе, но съществуват проблеми с авторските права. Впрочем, мисля, че отчитайки огромното историческо значение на документа, той съвсем скоро може да стане обществено достъпен“, каза Ливио пред Би Би Си.

Като министър-председател Чърчил проявявал силен интерес към изследователски разработки: той става първият премиер на Великобритания, която назначава съветник по научни въпроси и се среща с видни астрономи. Освен това, одобрил е бюджетни инвестиции в разработването на нови технологии и изграждане на лаборатории, което позволило на учените, работещи във Великобритания след края на войната, да направят открития в области от кристалографията до молекулярната генетика.

Във Фултън смятат, че статията е попаднала в колекцията на музея през 1980 г., но не е била архивирана правилно. Сред предположенията, направени в статията, са размишления върху възможността за живот на планети в орбита около други звезди. Такива екзопланети са били открити половин век след написването на статията. В допълнение, Чърчил описва съвсем точно съвременното определение на зоните, в които е възможно възникването на живота – на планети с климат, поддържащ оптималния температурен режим.

„Един ден, дори в не много далечно бъдеще, ще бъдат възможни пътувания не само до Луната, но и до Венера и Марс“, пише той.

Според Уинстън Чърчил, именно Венера е едно от местата в Слънчевата система, където животът е възможен. Но съвременните астрономи не биха се съгласили с тази теза – те смятат, че по-обещаващи са луните на Юпитер и повърхността на Сатурн. Но основният обем знания за тези небесни тела е получен от човечеството след смъртта на Чърчил.

През 1938 година, няколко месеца преди политикът да напише есето си за възможностите за извънземен живот, в САЩ излиза радиопостановката на Орсън Уелс по „Война на световете“ на неговия британски съфамилник, писателя-фантаст Джордж Хърбърт Уелс. Радиотеатърът предизвиква паника сред населението: много слушатели решават, че радиото излъчва реални новини от марсианско нахлуване.

Вижте още: ЧОВЕКЪТ, КОЙТО ДОВЕДЕ МАРСИАНЦИТЕ НА ЗЕМЯТА