Софийска филхармония МЕГАБОРД

В „Площад Славейков“ пишат хора, а не изкуствен интелект.

Естествен писател, бродяга

Деница Дилова, „Дневният живот на нощните пеперуди“

Деница Дилова, снимка: Румен Добрев - Естествен писател, бродяга

Деница Дилова, снимка: Румен Добрев

Видях, че много хора пишат „официални отзиви за книгата на Деница Дилова, поради което аз ще се опитам да се въздържа от такъв. Но понеже я прочетох, ето няколко изречения за нея.

Dnevniqt-Jivot-a

Деница Дилова е бродяга. Душата й е скитник и ходи по места, в които ние… Абе, ходи си, където си поиска.
Пише, както диша. Т.е. естествено и учестено.

От този текст ми изглежда като дъщеря на Ричард Бах и внучка на Илф и Петров, ако между тях можеше да стане подобно омешване на гените.

Сори, знам че звучи шантаво, но тя е заразна.

Книгата й е ужасно непукистка, чете се лесно, има чар. Нямам представа дали се води за феминистка или женска литература. Това е книга на автентичен дух, независимо дали наречен по героинята-аватар Нина, или този на самата луничава Деница, който се рее, симпатично лудичък, защото всички природни таланти са такива.

Не мога да кажа, че „Дневният живот на нощните пеперуди“ е портрет на дадено поколение, епоха, преход, защото не се занимава (толкова) със социалните и други „формални“ измерения на времето, а с безтегловността на душата (й).

Това е малък роман без претенции, който всъщност е много модерен и успешно прикрит зад „провинциалната“ перспектива на историята. Авторката е такава дяволита умница, че за „връзката“ й с Уелбек 3-4 „класички“ с бестселърски тиражи и цунами от ПР-номера могат само въздишат.

Да не говорим, че книгата е изпълнена със страшни „лафове“ (ок, не всяко изречение е перла). Най-привлекателното е, че не са отблъскващи клишета, с каквито изобилства, когато някой пишещ, на който амбициите са по-големи от таланта, вземе, та се напъне… Идва ми наум за няколко такива.

Имам само огромното съжаление, че историята свършва там, където спира.

Виждам тази Нина поне в още няколко житейски приключения и сложни танци, в преплитане с още мъже, млади престъпници и луди политици. В пътешествия по Америка и любовни истории по пътя, във все същия непукистки подход към живота, в който като изпереш няколко коли и продадеш малко гащи, научаваш всичко за един град.

Дилова е един естествен писател. Самороден. Талант.


Виолета Симеонова Станичич е бивш български журналист, която промени напълно кариерата си преди около 5 години, а повече от година работи и живее в чужбина. Публикуваме коментарите и пътеписите й от Фейсбук с изричното уточнение, че те отразяват личните й позиции и вкусове за приятелски кръг със същата чувствителност и нямат никаква връзка с професията и институцията й.

За да бъдем още по-добри...

За да бъдем още по-добри и да продължим да бъдем независима медия, не можем да го направим без вас - подкрепете „Площад Славейков“!

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

Bookshop 728×90