Алея на книгата – София

Етично ли е да използваме научните данни от зловещи нацистки експерименти?

В историята на научния прогрес твърде малко от постиженията са напълно неопетнени от морална гледна точка

Концентрационният лагер Аушвиц, където  д-р Йозеф Менгеле  е провеждал експерименти със затворници. Снимка: 
Уикипедия - Етично ли е да използваме научните данни от зловещи нацистки експерименти?

Концентрационният лагер Аушвиц, където д-р Йозеф Менгеле е провеждал експерименти със затворници. Снимка: Уикипедия

От ракетите-носители, използвани в програмата „Аполо” на НАСА, до новите лекарства срещу СПИН, човечеството се е сдобило с някои научни постижения по много съмнителен начин. Трябва ли да се примирим с това? Или да забравим? Или да се преструваме, че всичко е наред, щом е от полза за човечеството? Това са трудните въпроси, на които се опитва да отговори Франк Суейн в анализ, публикуван в Би Би Си.

Опитвайки се по някакъв начин да обвърже 50-годишнината от кацането на човек на Луната с местните реалности, новинарската радиостанция WTOP-FM във Вашингтон публикува на своя уебсайт хвалебствена биография на „блестящия” ракетен учен Вернер фон Браун, погребан в съседна Александрия. Но статията предизвикала възмущение и бързо била свалена от сайта – защото в нея изобщо не се споменавало, че в началото на кариерата си в Германия Фон Браун бил нацист.

Това е само един от примерите в текста на Би Би Си. Но в историята на научния прогрес твърде малко от постиженията са напълно неопетнени от морална гледна точка. Физиката, биологията, зоологията, медицината, психологията, науката за ваксините, антропологията, генетиката, науката за правилното хранене, инженерното дело – всички са пълни с открития, направени при обстоятелства, които могат да бъдат описани като неетични, а често и незаконни. Как трябва да се чувстваме по отношение на използването на знанията, придобити по този начин?

Участието на Фон Браун в програмата „Аполо“ не е било изключение. Повече от 120 германски учени и инженери са работили заедно с него за американците, сред тях бившия офицер от СС Курт Дебус (станал директор на Центъра за изстрелване Кейп Канаверал) и Бернхард Тесман (конструирал съоръжението за вертикален монтаж на космодрума, днес известен като Космически център „Дж. Ф. Кенеди“). Тези германски специалисти се оказват сред 1600-те учени, вербувани за работа в САЩ от американското разузнаване в хода на операция „Кламер” в края на Втората световна война. Те са били защитени от наказателно преследване, осигурено им било настаняване в Съединените щати и възможност да продължат работата си. Съюзниците са се сдобили и с други нацистки изобретения. Нервно-паралитичните газове като зарин и табун спомагат за разработването на нови инсектициди, както и оръжия за масово унищожение. Различни антималарийни лекарства, метадонът и метамфетамини, медицински изследвания за хипотермията, хипоксията, дехидратацията и т.н. са все резултати от експерименти върху хора в концентрационни лагери. Талашитът, различни видове синтетичен каучук и дори газираната напитка „Фанта“ са измислени от германците по време на нацисткото управление.

Америка за България

Вернер фон Браун пред двигателите на ракетата „Сатурн 5“. Снимка: НАСА

Разбира се, би било по-удобно да си мислим, че случилото се в края на Втората световна война е единственият и нехарактерен случай на неетични изследвания в историята на науката. Но далеч не е така.

В продължение на 40 години, започвайки от 1932-ра, изследователи от университета в Тъскиджи (Алабама) следили развитието на сифилис при стотици бедни чернокожи граждани, без да информират никой от тях за диагнозата му, и без да се опитват да ги лекуват. Въпреки че по това време пеницилинът, който можел да излекува болестта, вече станал достъпен.

Подобна е историята с американски лекари през 40-те години, които умишлено заразявали нищо неподозиращи пациенти с инфекции, предавани по полов път, за да изучават тези заболявания. Предвиждайки какви протести би предизвикало това, ако се разкрие, те провеждат експериментите си в Гватемала.

От 1955 г. до 1976-а стотици жени с предракови лезии не получавали никакво лечение, за да се провери ще се развие ли у тях рак на шийката на матката. Впоследствие това изследване било наречено „Злополучният експеримент”. Подробностите станали известни само благодарение на разследването на адвокатите на две жени.

Полиомиелитната ваксина и много други медицински постижения дължат съществуването си на човешки клетки, взети от жена на име Хенриета Лакс без нейно знание или съгласие. И тя не е получила никаква компенсация за последвалото им търговско използване. Клетъчната линия, отгледана от тези първоначални проби, е била използвана в безброй изследвания за лекарства, токсини, вируси и също така – за изследване на човешкия геном.

През 50-те години на ХХ век Робърт Г. Хит пръв използва електроди, имплантирани в мозъка на човек, в опит да промени сексуална ориентация (тоест да „излекува“ хомосексуалност). Днес подобна технология се използва за лечение на епилепсия, болест на Паркинсон, а също и при „невралната дантела” на Илон Мъск.

Няма да е пресилено, ако кажем, че експерименти като описаните дотук просто не е трябвало да се случват. Но след като са се случили, какво да правим с резултатите, до които са довели?

„Интуицията ни подсказва, че ако информацията е получена неетично, но ние все пак я използваме, то се превръщаме в съучастници на това, които се е случило в миналото”, казва Дом Уилкинсън, специалист по медицинска етика от Оксфордския университет.

Това е разпространено мнение – дори сред тези, които използват резултатите от подобни изследвания.

През 1984-а в статия в списание „The Hastings Center Report“, посветена на биоетиката, Кристин Моу припомня разговор с Джон Хейуърд, водещ специалист по хипотермия от Университета на Виктория (Британска Колумбия, Канада), който използвал данните на нацистите в своите изследвания.

„Не искам да се смятам за задължен да използвам тези данни, но няма други. В свят, който се подчинява на законите на етиката, няма и как да има – казва той. – Разбира се, рационализирам малко, но ако не използвам тези данни, също би било лошо.“

Случаят с Хейуърд обаче е нестандартен.

„Важно е да отбележим, че такива неетични изследвания много рядко предоставят важна, ключова информация, различна от другите – подчертава Уилкинсън. – В по-голямата си част научната информация е като парче от голям пъзел, от голяма картина: тя трябва да пасва като малък елемент от пъзела.”

Приносът на Вернер фон Браун в космическата програма „Аполо” може да се нарече значителен. Но е трудно да се каже със сигурност дали специалистите на НАСА биха могли да изпратят хора на Луната и без неговата помощ и знанията, получени от работата му по V-2, първата в света балистична ракета с далечен обсег. Междувременно резултатите от експериментите на Тъскиги и „Злополучният експеримент“ не промениха коренно нашето разбиране за сифилиса и рака: събраните от тях данни не са толкова полезни, че ние днес да преодолеем отвращението си и да се опитаме да ги използваме в практиката.

Дубликат на първата ракета V-2 в музея в Пеенемюнде. Както и върху оригинала, и на тази ракета в долната ѝ част е изписано „Жена на Луната“. Снимка: Уикипедия

Съблазнително е да се смята, че неетичните медицински изследвания са останали в миналото, че съюзът на медицината с неморалното поведение е бил само епизод, аномалия, настъпила в средата на ХХ век, и колкото повече се отдалечаваме от тези епизоди във времето, толкова по-безполезни стават те за науката…. а сега вече всички наши изследвания са строго етични. За съжаление това не е вярно.

След опита с прословутите проучвания на сифилис в Гватемала, много изпитания на лекарства днес се провеждат в развиващите се страни – и причините изглеждат същите: законите са не са толкова строги, рискът от критики в медиите в случай на неуспех е много по-малък. Докладът за 2008 г., публикуван от Центъра за изследване на транснационалните корпорации, разкрива подробности за провеждането на много такива неетични тестове, включително в Индия, Нигерия, Русия, Аржентина и Непал. Докладът отчита нерегистрираната смърт на 14 жени в Уганда по време на изпитания на лекарството невирапин, използвано за лечение на инфекции, причинена от вируса на ХИВ-1, и за предотвратяване на предаването на вируса от майка на дете. Съобщава се също, че осем пациенти в Хайдерабад (Индия) са починали по време на изпитания на стрептокиназа, медикамент за тромболитична терапия. Никой от тях не е знаел, че участва в експеримент.

Лош пример

Желанието да се възползвате от данните, дори и да са получени по неетичен начин, носи своите проблеми – дори извън факта, че ставате съучастник. Какъв сигнал изпращате на своите съвременници и изследователите в бъдещето? Че е по-добре впоследствие да поискате прошка, отколкото да постъпите честно от самото начало?

Има нещо много специфично в знанието – то е необратимо. Когато научиш нещо, не можеш да се върнеш обратно и да го разучиш, да го забравиш, отбелязва Уилкинсън.

„Използвайки данни, получени неетично, ние сякаш казваме: това изследване е съвсем нормално. И така окуражаваме бъдещите изследователи да смятат, че историята ще ги оцени позитивно – каквото и да са направили. Ние не искаме това. Не желаем да рекламираме неетични изследвания”, казва той.

Уилкинсън обръща внимание на случая с китайския учен, който през 2018 г. обяви, че е създал първите в света бебета с редактиран геном. (Хе Дзянкуй спечели скандална слава, след като заяви, че е в състояние да редактира генома на бебетата и да постигне раждането на първите в света генетично модифицирани деца. Генетичните експерименти върху човешки ембриони са забранени от закона в повечето страни по света, включително Китай.)

„Това е забележителен пример – казва Уилкинсън. – Изглежда, че той е бил мотивиран от стремежа към славата на първооткривател.“

До същото мнение стигна и Комисията по здравеопазване в Китай, чиято проверка заключи, че ученият „незаконно е провел изследването в търсене на лична слава и печалба“. Подобно на други хора, които извършват престъпления, за да се прочуят, казва Уилкинсън, ние не трябва да им даваме това, които търсят – нито слава, нито научно признание. Но дори когато отделяме постъпките на хората от научните резултати, които са получили, осъждайки първите, но опитвайки се да се възползваме от вторите, ние няма как да се измъкнем от моралния лабиринт.

Какво се случва, ако проблематичното изследване тепърва предстои да бъде проведено? Как да се постъпи и по какво да се ориентираме?

Такова например е затруднението, в което се оказа шотландската здравна система, в чиито архиви се съхраняват кръвни проби на три милиона шотландци. Тези проби са събирани по време на рутинни прегледи на всяко новородено бебе за тестване на редица генетични характеристики. Проблемът обаче е, че от 1965-а до 2003 г. не е искано разрешение от родителите за съхраняване на кръвни проби в архива. Тоест цялата база данни е съмнителна от гледна точка на нейната законност. Разбира се, тази колекция представлява уникален, безценен източник за медицинските изследователи, разкриващ безпрецедентни подробности за генетиката на една нация. Но поради проблематичната законност при съхраняването на такива данни без съгласието на хората, днес върху използването на архива е наложен мораториум.

„Не е лесно ситуации от този тип да бъдат оценени еднозначно като етични или неетични. В случая имаме етични съображения, които се конкурират помежду си, и това трябва да бъде взето под внимание“, казва Ан Уилкинсън, програмен координатор в „Съвета по биоетика Нюфийлд”.

Използването на тази база данни може да помогне както на науката, така и на обществото, казва тя.

„Това обаче не намалява тежестта на опасенията относно нарушенията на личния живот и правото на хората да имат собствени възгледи за това как да се използват тези данни”, добавя Уилкинсън.

Здравните органи на Шотландия провеждат консултации с изследователи, специалисти по етика, пациенти и просто граждани по темата какво да правят с този архив. Един от вариантите – да се разреши на тези, които са против използването му, да си получат обратно данните от всички изследвания. Но предвид това, че кръвните образци са три милиона, задачата явно няма да е лека.

Това е заложено в човешката природа – да се опитва да извлече по нещо добро и от най-лошата ситуация. Дори във Варшавското гето, подчертава Моу, лекарите-евреи тайно от нацистите са правели подробни записи за здравословното състояние на обитателите на гетото. Успели да го изнесат и по-късно да го публикуват като епохално изследване на последиците от недохранването.

„Решението за използването на такива данни не може да се приеме без съжаление, без признание на непостижимия ужас, който ги е породил – пише Моу за нацистките експерименти. – Ние не можем да показваме и най-малко одобрение към подобни методи. Но също така не бива да позволяваме нехуманността на еспериментите да ни заслепи и да ни попречи да видим възможността да извлечем поне малко полза от катастрофата.”

Bookshop 728×90