Не са много художниците, които са оставили толкова голям отпечатък върху родното си място, колкото Йоханес Вермеер върху Делфт. През лятото туристически групи се лутат из павираните улички на холандския град и снимат свързаните с Вермеер забележителности. Но до миналата седмица само най-посветените от тях биха отишли до красивата къща на улица „Фламингстраат” № 42, където е живяла лелята на художника Ариангтен Клаес ван дер Мине и е въртяла шкембеджийница.
Сега обаче нещата са съвсем различни, разказва „Гардиън”. След двегодишна усърдна детективска работа един холандски изкуствовед откри мястото, което Вермеер е изобразил на картината „Малката улица”. Така една вековна мистерия най-сетне беше разгадана.
„Цялата улица говори за това“, развълнувана е Лени Гербрандс, чиято къща се намира край мястото, където преди четири века великият художник е стоял и е рисувал къщата на леля си.
„Добри новини в тези трудни времена. Районът ще живне”, надява се съседката.
Изкуствоведите се опитват да идентифицират „Малката улица”, още откакто Държавният музей в Амстердам придобива през 1921 г. картината, известна преди това като „Гледка към къща в Делфт”. Франс Гризенхоут, професор по история на изкуството в Амстердамския университет, дълги месеци се ровел из имотните регистри и правните документи, за да открие точното местоположение.
Неговото търсене започнало, когато се натъкнал на данъчна книга от 1667 г., в която били записани размери на каналите и къщите в града. По този начин се изчислявало колко пари трябва да плащат домакинствата за поддръжката на водните пътища. Проф. Гризенхоут се сетил, че това може да е ключът към откриването на няколко добре известни сцени от улиците на Делфт.
През XVII в. „Фламингстраат” пресичала евтин квартал и била наречена на фламандските емигранти, които живеели там. Вермеер познавал добре улицата, тъй като бедното му детство преминало съвсем наблизо. Леля му и сестра му живеели до канала.
Почти нищо не е останало от онова, което Вермеер е нарисувал около 1658 г. Къщата на леля му на №42 с характерния стъпаловиден покрив и прохода, известен като De Penspoort (Портата на шкембето), била разрушена приблизително през 1870 г. Къщата вляво също била съборена и на нейно място построили нова. Всичко, което било останало от времето на Вермеер, бил каналът, който не се вижда на картината, и вратата към De Penspoort.
Съдейки по светлината в картината, историците установили, че фасадата на №42 гледа на югоизток, а разстоянието между художника и изобразената от него къща сочи, че става въпрос за канал, а не за тясна уличка. Отличителният двоен вход между постройките също е показателен. И накрая стилът на къщата в картината на Вермеер предхожда опустошителния пожар, който бушувал в Делфт през 1536 г. и унищожил по-голямата част от улицата.
„Мислим за Делфт като за стар град, но повечето сгради са от VXIII или XIX век. Когато за пръв път застанах срещу къщата преди две години, не успях да видя нито една от особеностите, показани в картината. Но размерите на къщата на №42, височината и ширината, заедно с двата входа, съвпадаха с данните от данъчната книга. Разбрах, че точно това е мястото”, разказва проф. Гризенхоут.
Необоримото доказателство се появило, когато той открил в местния музей „Принсенхоф” карта на Делфт, направена след пожара от 1536 г. Тя показвала, че на „Фламингстраат” № 42 се намира една от малкото сгради в района, която е оцеляла след бедствието.
Проф. Гризенхоут посетил къщата за пръв път през февруари, но запазил в тайна целта си.
„Исках да бъда напълно сигурен, преди да кажа на собствениците. Пък и не желаех да ги обременявам с тази информация. Те бяха много дружелюбни и услужливи, но обикновено хората трудно пазят такива тайни”, обяснява професорът.
Гризенхоут се преструвал няколко месеца.
„Каза ни, че изучава сградите от XIX век в района. После се върна през септември с копие от картината и заяви: „Разпознавате ли това? Тук е била нарисувана картината”. Много се изненадахме”, спомня си Мира Хилебринк, която живее в къщата със съпруга си Гийс и четирите им деца.
46-годишната жена вече усеща славата, която толкова изненадващо е споходила дома й. Скоро след като откритието на професора е публикувано, туристи и журналисти започват да се тълпят пред сградата.
„Трябва да отбележа, че бяхме изненадани от реакцията. Много особено е да имаш такава връзка с Вермеер, децата са страшно развълнувани. Но се чудя кога ще отмине цялата тази шумотевица”, пита се г-жа Хилебринк.
Откритието на Проф. Гризенхоут обаче срещнало и недоверие, най-вече заради фамилната връзката, която тази къща има с Вермеер.
„Хората мислеха, че е наивно или глупаво да предполагам, че това е къщата, само защото леля му е живяла там. Изглеждаше твърде хубаво, за да е истина. Но се оказа, че е точно така. Вермеер вероятно се е вдъхновил от спомените от детството си. Хората на картината не са модели или членове на семейството му; те не са портретирани. Това е просто една типична улична сцена”, твърди професорът.
Отговорниците за туризма в Делфт вече обсъждат как да спечелят от новото откритие, свързано с великия им съгражданин. Туристическите карти се преправят, тъй като повечето от тях сочеха вероятната локация на „Малката улица” като „Нойве Лангендик” – улица, успоредна на „Фламингстраат”.
„Това е отлична възможност за целия град. Делфт е известен с три неща: порцелана, принц Уилям III Орански и Йоханес Вермеер. Японците идват специално за Вермеер, не съм сигурна точно защо. Но имаме посетители от цял свят. Очакваме откритието да допринесе още повече за туризма”, прогнозира Мариан ден Боер от градската управа.
За да бъдем още по-добри...
За да бъдем още по-добри и да продължим да бъдем независима медия, не можем да го направим без вас - подкрепете „Площад Славейков“!
Банковата ни сметка (в лева/BGN) С карта през ePay.bg
Площад Славейков ЕООД
IBAN: BG98UBBS80021093830440
BIC: UBBSBGSF
Банка: ОББ
Основание: Дарение