Eвалла, аферим, машалла, “Под прикритие”!

Ивайло Захариев бе понижен в Четвъртия сезон на “Под прикритие”. Актьорът, оставен да се подвизава неубедително в главната роля в продължение на три сезона, получи по-подходяща второстепенна роля. В края на миналия сезон той излезе от прикритие, а сега разбираме, че Куката, любимецът на публиката, ще изнесе филма. Той ще бъде под прикритие, разкаялият се убиец, който сипе възмездие, трепе башибозук и създава работа на полицията… Така ще е, ако сме разбрали добре сценаристите, защото именно това намекнаха в първа серия на Четвърти сезон.

Авторите на “Под прикритие” определено са най-умелите разказвачи на истории в родното телевизионно кино. Събрали са и най-добрата актьорска трупа, която не театралничи пред екрана. Но това все още не е достатъчно зрителите да предпочетат наши пред чужди криминалета. Като начало – няма обяснения какво е станало след края на трети сезон, как са се измъкнали от бъркотията Иво, Джаро и Мартин. Но може би сценаристите ще ни го разкажат в следващите епизоди.

Ефектно начало, секс и насилие ни хвърлиха в сюжета, но въздействието олекна с редица детайли. Силната сцена с нападението в жилището на Иво Андонов бе заснета не съвсем реално. Хвърчеше кръв, сякаш Захари Бахаров не налагаше убиеца с ръжен за камина, а го сечеше с меча на Булката от “Убий Бил” на Тарантино.

Реакциите на Йоана Темелкова в образа на Ния Туджарова също не бяха съвсем адекватни. Първата й реплика не беше членоразделна, а може би е казала нещо ключово за отношенията й с Иво, с баща й Джаро, кой знае. В първата серия не бява дадени никакви аргументи защо е нужна появата на Ния Туджарова в действието.

Страхотната игра на Бахаров компенсира всички слабости както в сценария, така и в неубедителното присъствие на някои актьори като Темелкова, като незнайния левент от хиподрума в началото. Комбинацията между флегматичния глас и саркастичната ирония прави култов образа на Иво Андонов. Резките преходи в настроенията, които прави, са забележителни. Определено той и Мариан Вълев са звездите на сериала, те го правят добър. Тук трябваше да отбележим и Михаил Билалов, но той кой знае защо е ощетен от режисьора. Засега.

Братът на Захари – Явор, е получил интересна роля и има шанс да развие умения, каквито не успя като шофьор в “Стъклен дом”. На по-младия Бахаров определено му трябва предизвикателство, за да се развихри – някои от ролите му в театъра например не се получават, той играе инертно, когато режисьорът не го сръчква. Дано Митовски не оставя актьорския си тим да се оправя както може пред камерата, един дубъл и айде, че няма време…

Първите кадри на нощен Истанбул подразниха огромна част от вярната публика на “Под прикритие”. Недоволството на стотици заля интернет още при първите реплики на турски език – не заради турския, а заради агресивната инвазия на турските сериали у нас, която бе подминала единствено БНТ. Идеята действието на “Под прикритие” да се пренесе в Турция всъщност е добра, защото оттам минават наркоканалите, които доставят дрога в България. За съжаление, панорамите от Истанбул в “Под прикритие” въобще не се различават от тези в турските мелодрами. Екипът на Митовски, който в предните сезони очевидно се бе повлиял от шедьовъра на Скорсезе “От другата страна”, в Четвърти сезон би могъл да черпи вдъхновение от перфектно заснетия трилър “Твърде лично 2” – действието се развива в Истанбул, където героят на Лиъм Нийсън трябва да спаси дъщеря си от албанската мафия.

Като цяло взаимоотношенията на Джаро с боса на турския наркотрафик Фарук са представени недостоверно. Останал сам, без бизнес, Туджаров се крие в Истанбул от българската полиция и от новия подземен бос Иво Андонов. Фарук праща двама от хората си да му доведат изпадналия шеф на българската мафия, който тъкмо си купува баничка от улична сергия. Следва сцена при турчина, който умолява (!) Джаро да работи с него на територията на България. А в онзи момент Джаро въобще не е в позиция да бъде молен от толкова могъща фигура, та чак да му се припомня колко му е помагал и т. н. В този свят слабият не оцелява, с него не правят бизнес, след като му е останало единствено бягството.

Нелепа ситуация сполетява Михаил Билалов и по-късно в сериала. Сцена с Джаро и Фарук, седнали в двата края на дълга маса. Фарук го моли (отново!) да поеме канала му в България. Никакво съвпадение няма между съдържанието и начина на заснемане – камерата ги следи в профил, мести се като в игра на тенис на маса, сякаш Фарук и Джаро са равностойни. А те в никакъв случай не са. Няма надлъгване, Джаро дава мило и драго турчинът да работи с него, това е ясно и за Фарук – защо тогава той подарява златен часовник на Джаро? Това просто трябваше да бъде обяснено от сценаристите и режисьора. Междувременно не бе придадена никаква дълбочина и на онова, което се случва в главата на Джаро, нямаше нито един крупен кадър в сцената, за да видим как се кани да отмъсти на Иво Андонов. Неясно е защо Билалов е прецакан от режисьора, защо не му е даден шанс да покаже виртуозното си актьорско майсторство, за разлика от Захари Бахаров и Мариан Вълев.

Прикритието на Бардем – героя на Явор Бахаров, който сервира кафе в западнала турска кръчма в България, също е недостоверно. В следваща сцена го виждаме при баща му, който живее като баровец в палат на Босфора. Бардем е единственият син на мафиота Фарук, другият е убит в България, надали ще се примири да обитава подобна дупка.

Друга нереална сцена – Куката изстреля близо 50 патрона в сцената в дискотеката, без да слага нов пълнител! Ако Куката и Чък Норис попаднат в престрелка, Норис е загубен…

Но да не издребняваме толкова. Въпреки някои несъвършенства, “Под прикритие” си остава най-добрият български сериал. Евалла, аферим, машалла!