Евангелистите влизат у нас чрез музика, православието си почива

Понятието за секта е доста размито. Трудно е да се формулира тънката разлика между проповед и промиване на мозъка. Да принадлежиш към църква от различна деноминация не е укоримо, но рискът да поставиш именно нейните интереси над личните си е огромен. Също толкова голяма е опасността да се откъснеш от естествената си среда и да я замениш с илюзорните обещания на така наречената „църква“. Затова всеки път, когато стане дума за сектантски прояви, изникват упреци, че всъщност се нарушава правото на хората да вярват в каквото си искат.

Изглеждаше, сякаш проблемът със сектите в България е останал в миналото. През 90-те години на миналия век те бяха неунищожим плевел и при липсата на държавна регулация се размножаваха неконтролируемо с твърдението, че ще спасят хората от „ужаса“ на несигурността и безпътицата. Всъщност довеждаха до семейни трагедии, разкъсване на личните връзки, превръщаха много неуверени хора в удобни за манипулиране личности без лична идентичност… После държавата влезе в ролята си, наложи регулация на вероизповеданията и сектите се снишиха. Но, разбира се, не изчезнаха.

Днес много от тях са маскирани като порядъчни евангелски църкви, предлагат красиви неща като вяра, надежда и най-вече общност, на която да разчиташ – същите послания, но в друга опаковка. Сянката на сектантското мислене се мярка понякога зад вдъхновяващите проповеди на евангелистките пастори, които омайват със сладкодумие, усмивки и… музика.

След статия на вестник „Капитал“, озаглавена „Zoe София: църквата в нощен клуб“, реших да проверя как точно музиката и музикантите са свързани с подобни „свободни“ църкви.

Авторката на материала в „Капитал“ Мери Иванова казва, че „евангелска църква привлича тийнейджъри, младежи и известни личности на неделна служба в Sofia Live Club“ и дава за пример група „Молец“, които се оказват последователи на църквата. Според Юли от „Молец“, името им дори не идва от хвърчащата буболечка, а от „молитва“. Селена Гомес също била част от църквата „Zoe“ („живот“ от гръцки) и дори идвала инкогнито в София, за да присъства на някои от службите в клуба в НДК. В крайна сметка евангелските сбирки започват да изглеждат много привлекателни за младите хора, които с огромно удоволствие слушат „Молец“ – така групата е поставена в съвсем друг контекст, който след това признание се изпълва с очарование. Вероятно след статията в „Капитал“ така наречените „хваления“ в „Sofia Live Club“ ще започнат да привличат много повече хора от обичайните 400 души.

Но ако беше само тази църква, проблем нямаше да има. Проучването ми обаче показа, че по подобен начин действат и привличат привърженици още много официално регистрирани евангелски църкви у нас.

Чували ли сте за Църква „Пробуждане“? Със сигурност, ако сте били на концерт на Миро. Той е част от тази евангелска църква и често на концертите си я споменава, вкарва част от „хваленията“ в програмата си, разказват негови зрители.

Но не е само Миро. В „Пробуждане“ членуват и Венци Венц’ и Павел. Дори записват специални парчета за албумите, издавани от църквата. Дуетът Пламен и Иво Добреви, който изгрява след „Х фактор“ и беше усърдно промотиран от хип-хоп дуото Pavell & Venci Venc’, също се оказва част от „Пробуждане“.

На музиката разчита и църквата „Филаделфия“ – евангелска църква със структура, подобна на споменатите две. Обичайно този тип общности се ръководят от семейство пастори – мъж и жена, сравнително млади, харизматични и речовити. „Филаделфия“ е организатор на най-големия у нас фестивал за християнска музика „Faith Up Fest“, който се провежда ежегодно в Бургас. Често на него гостуват световни звезди, но сред изявените ежегодни участници са изпълнители, които познаваме от телевизията. Наташа Андреу, например, станала известна с участието си в „Гласът на България“, която освен това има школа за обучение на деца. На сцената на християнския евангелски фестивал пее и Константин Томов, който също беше един от изявените участници във формата в групата на Любо Киров през 2021 г. На същата евангелска сцена пеят и Стивън Ачикор от „Х фактор“, Гергана Тодорова от „Шоуто на Слави“, народната певица Нели Андреева…

Фокусът на подобни организации почти винаги е върху младите хора. И те са абсолютно решени да спечелят сърцата им, като често започват обработката им още от детска възраст. Това обяснява и безпроблемното съществуване на църква, наречена „Царски деца“. Евангелската общност събира деца и юноши от цяла България в летни и зимни лагери и подготвя с тях музикално-сценични програми с християнска насоченост. Ръководител на тази инициатива е рокаджия, познат още от късния соц – Трайчо Стефанов, вокалът на група „Милениум“.

Рок и попмузиката не са единствените любими стилове на евангелските църкви. Съществува например движение „Кресчендо“, част от църквата „Агапе“, в което членуват професионални класически и джаз музиканти. Един от създателите му в България е известният и изявен пианист Томислав Вичев, част от екипа на Музикалния театър в София. „Кресчендо“ организира много музикални събития в София и страната, на които освен музиката, се представят и идеите на евангелската църква.

Още един фестивал, подкрепян от евангелските пастори, събира известни млади изпълнители. „Нова песен“ е платформа за изява на привърженици на евангелизма, а сред тях се оказват дори рапъри като Е7 и АК 7, автори на едно от най-популярните парчета по време на ковид пандемията – „Да не излиза“.

„Нова песен“ е поле за изява и на Теодор Хараламбиев от последното издание на „Гласът на България“.

В евангелистки църкви членуваха и някои от вече покойните звезди на българската музика отпреди няколко десетилетия – Ваня Костова и Петър Гюзелев от „Щурците“.

Всичко това само по себе си не е укоримо, нито е причина да бъдат атакувани религиозните вярвания на творците. Те са техен избор и тяхно право. Проблемът е, че най-добрите ни изпълнители, най-младите надежди на българската музикална сцена са използвани от евангелски организации, чиито корени не са в България, за да привличат за последователи други млади хора. Посланията, изпратени от тях от сцената и от социалните мрежи, въздействат много по-силно от пасторските думи. А целите на тези църкви са на първо място набиране на средства. Дори свръхдобронамерените „Zoe София“ признават пред репортерката на „Капитал“, че десятъкът е „библейско правило“.

Проблем е и това, че православната църква очевидно се е отказала от активна дейност сред младите хора и ги е оставила без духовно водачество, директно в ръцете на енергичните евангелисти. Младите хора практически нямат избор – старите религиозни деноминации трудно и дори изобщо не догонват новото време. А усмихнатите пасторски семейства дават привлекателна алтернатива.

Оказва се, че за умовете и джобовете на младите успешни българи се състезават мнозина. От другата страна на барикадата са патриотично-националистическите „секти“, които също промиват мозъци по учебник и събират пари за каузи, които изглеждат мащабни и недостижими. Те опаковат България като религия и я продават успешно.