Евъргрийн в киното, катастрофа в театъра

Приказката за Пепеляшка винаги е вълнувала жените. Обикновеното момиче, което намира своя принц, е един от най-експлоатираните архетипи в киното, а когато в разказа е намесен момичешкият чар на Джулия Робъртс, се получава една от най-обичаните от зрителите киноистории.

Тенденцията успешните кинохитове да се адаптират на театралната сцена стигна и до „Хубава жена”. Филмът на режисьора Гари Маршал бе превърнат в мюзикъл в театър „Недърлендър” на Бродуей, но никак не се хареса на критика Алексис Солоски от „Гардиън”. Той даде най-ниската оценка на представлението – една от общо пет звезди.

Историята за проститутката Вивиан направи Джулия Робрътс звезда в киното, ролята обаче явно не е по мярката на актрисата Саманта Баркс. Спектакълът е „мелодичен, евтин и дълбоко оскърбителен”, казва Солоски в статията, озаглавена „Трансферът на романтичната комедия на Бродуей е безвкусна катастрофа”.

„Дори през 90-те „Хубава жена” беше ужасна идея за романтична комедия. Само вукланичният чар на Джулия Робъртс, маниакалната феерична сексработничка – тази коса, тази усмивка – я направи гледаема. През 2018-а това е невъзможно”, твърди критикът.

Историята от филма тук е „остаряла като кутия с мляко, оставена много отдавна на радиатора”. Вивиан представлява „чифт латексови ботуши с високи токове и прикачено към тях момиче”, което помага на бизнесмена Едуард (във филма – Ричард Гиър, тук – Анди Карл) да намери пътя към хотела си. Освен своята помощ, тя предлага и себе си. Заинтригуван, Едуард я наема за една нощ. След това, както знаем – за седмица.

„Ще процъфти ли любовта? Или това ще е само херпес?”, иронизира театралният критик и продължава:

„Човек би помислил, че музикална адаптация, дори създадена от изцяло мъжки екип, би направила някои културни промени или най-малкото би дала на женския персонаж правдоподобен сюжет. Но ще бъде в грешка. Не, сценарият, приписан на Гари Маршал и Дж. Ф. Лоутън, все още е разтапящата сърцето история за това как сексът учи един мъж да обича и как парите учат една жена да… пазарува? Но сега има добавен и мъж на средна възраст (Ерик Андерсън) като разказвач.”

По думите на Солоски, мюзикълът няма класата на филма от 1990-а. Критикът открива липса на стил дори при избора на дрехи за актьорите.

„Когато Вивиан пристига в хотелската стая на Едуард, тя се пльосва на пода по корем, откривайки на целия първи ред щедра гледка към деколтето си. (Нищо чудно, че ръкопляскат.) Самият ѝ аутфит е построен около сутиен с повдигащ ефект. Много повече инженерство и грижа са отдадени на бельото, отколкото на структурата на историята”, отбелязва авторът.

Солоски коментира и бедния език на пиесата – думата „красива“ например се повтаря поне 20 пъти.

„Синонимите съществуват”, напомня той.

Освен че персонажите на двамата главни герои са слаби, и диалозите им са зле построени. Лишени са от хумора, който ги прави толкова симпатични във филма. Липсва и житейската история на двамата герои – Вивиан е представена просто като момиче със серия от лоши гаджета.

Към края става ясно какви са стремежите на Едуард – първо той иска Вивиан, а после решава, че иска да започне нова кариера. Тя обаче така и не разкрива какви са желанията ѝ. Публиката разбира обратното – какво не иска. Първата ѝ песен е „Anywhere But Here”, от която става ясно, че „тротоарът не пасва на душата ѝ“. След това пее цялата в бяло „I Can’t Go Back”, но отново не разбираме какво точно желае.

„Дали Вивиан иска любов? Или може би брак? Или би се примирила с по-добър мюзикъл, който не само претендира, че се интересува от женската душевност и търси у жената нещо повече от красотата ѝ? Едно момиче може да мечтае”, заключава ревюто в „Гардиън”.