Евгений Михайлов в отворено писмо: Срам ме е, че съм част от кинаджиите!

Срам ме е, че съм част от кинаджийското съсловие, написа Евгений Михайлов в отворено писмо до изпълнителния директор на Националния филмов център Георги Чолаков.

Михайлов подаде оставка от поста председател на Художествената комисия, която раздава държавните субсидии за кино, след като бе уличен в преписване от кинокритичката Геновева Димтрова на последната сесия на НФЦ. Националният съвет за кино го отстрани за 10 години от състава на Националната художествена комисия, както и да не бъде допускан до участие като жури в национални прегледи и национални фестивали.

Вижте пълния текст на писмото му:

Уважаеми г-н Чолаков, моля ви, не допускайте егоизма, завистта и загубата на чувството за мярка да застрашат труда на колегите, чиито проекти са получили оценката на цялата комисия и почтено са спечелили правото да реализират филмите си.

Честно казано, след решението на Националния съвет за кино ме е срам, че съм част от кинаджийското съсловие.
„Богоизбраните“ ми колеги НКС надминаха и мракобесието на церберите от 50- те години. Чак днес разбрах, че единствено аз съм виновен и за 24-годишния хал на българското кино.

Ще помоля поради това, уважаемите членове на НСК да увеличат срока на „наказанието“ ми на ПОЖИЗНЕНО. А също и да нямам право да се упражнявам професията кинорежисьор.

А колкото до решението им от вчера…, не го разбирам… Аз и в предишните 10 години не съм бил в комисии и журита, но не виждам филмите на жалващите се режисьори да са станали по-добри от това.

Самият аз не съм кандидатствал от 24 години със свой игрален проект, не съм измествал нито един колега режисьор и не съм изхарчил нито лев обществени средства за мой игрален филм. Но пък и как не завидях през всичките тези години на нито един сценарий, че не съм го снимал аз?

Г-н Чолаков, подадох оставката си от НХК пред Ввс още преди седмица, признавайки детинското прегрешение, поради липса на време да препиша част от чужди мотиви. Мотиви, но не и оценки! А можех спокойно да кажа, че съм го направил нарочно, като демонстрация срещу лицемерието и безотговорността на процедурата. Защото вие много добре знаете, г-н Чолаков, че от години настоявам комисията, която приема сценариите да носи отговорност и за качеството на филмите, и да има оценъчно участие и в етапа на завършване им преди излизането на екран. И години наред срещам съпротивата на устроилите се в „модела“ колеги, които не желаят никаква промяна.

Съжалявам, че сега им дадох повод да се заядат за прословутите „писмени мотиви“. Пак повтарям, за мотивите, а не за оценките.

За всяка от оценките си съм готов да отговарям публично. Както и за финалните мотиви при обсъждането, които са записани на звуков файл и са общодостъпни на сайта на филмовия център.

Но ми е тъжно, че някои хора продължават да смятат, че всичко, което се случва в киното е „далавера, кражба, договорка“, защото вероятно те така биха постъпили, ако са на мястото на другия. Понеже съзнанието им е такова, те не могат да допуснат, че може да бъде извършено коректно и обективно класиране. Или, че може да се управлява проект или фирма без да се краде. Ето, само от това ми е тъжно. И така е вече години наред…

В продължение на 9 години „Бояна филм“ ЕАД неизменно беше на печалба и я оставих заедно с колегите ми от борда на директорите през 2006 г. (когато правителството на тройната коалиция я подари на „Ню Имидж“) печеливша, без лев задължение или кредит и с 980 000 лв. в банковата сметка. Въпреки това и до днес чувам как съм „приватизирал“ или „източил“ „Бояна филм“.

А колкото до класирането, то се определя от оценките, а не от мотивите. И с моята, и без моята оценъчна карта пак щяха да се класират с най-много точки проектите за игрални филми – „Извън пътя“ на Николай Волев, „Рибена кост“ на Драгомир Шолев и „Шекспир като име на улица“ на Валери Йорданов. Просто защото те бяха най-добрите по оценка на цялата комисия.

Но не – „сценарият на Николай Волев бил класиран на първо място, защото бил заедно с Евгений в борда на „Бояна филм“!?

Ако първи бяха класирани проектите на Милена Андонова и Людмил Тодоров – автори на сегашните гневни писма, със сигурност щяхте да чуете от други засегнати, обвинението, че „отново се толерират учениците на Георги Дюлгеров, с който Евгений също е бил в борда на „Бояна“. Бас ловя!

Е, няма как всички да са на първо място…

Обидното в случая не е, че те изливат злобата си към мен, а че показват тотален егоизъм и завист към по-талантливите си колеги, и проекти класирани преди тях. И искат да попречат на тяхната реализация…

Но когато трябваше да се защити украинския режисьор Олег Синцов, задържан незаконно в руски затвор, не се намери никой от колегите и от НСК, който да си положи подписа…

С уважение,
Евгений Михайлов София

18 юли 2014