Еволюция на ежедневието

Дарвин казва, че в еволюционната битка побеждава не най-силният, не най-умният, не най-непримиримият. Побеждава този, който се приспособи най-добре и най-бързо.

Когато коронавирусът ни навести напролет, започнахме да говорим за „новото нормално“, но в гласовете ни се чуваше ирония. Някак бяхме уверени, че е за малко, че има място за шеги, че е лека отбивка от пътя на човечеството, кратка почивка в потока на времето, колкото да се осъзнаем и да си продължим малко или много като преди. Страдахме за починалите, но някак парадно, като зрители на филм, който ще свърши ей сега, ей сегичка ще светнат лампите и ще се върнем към реалността.

Е, вирусът се оказа упорит. Учените изчислиха, че цялото му количество във всички милиони болни по света, се побира в чаена лъжичка. Първи урок – не количеството, а качеството има значение. Това го бяхме забравили. Марксистката теория, че качествените промени идват от количествени натрупвания, отрови мозъците на цялото човечество. Вирусът дойде като опровержение. Врагът се оказа миниатюрен, а ние – по-крехки, отколкото си мислехме.

Човекът като венец на природата също се оказа смешно самохвалство. Втори урок – природата няма нужда от технологии, за да победи враговете си. Достатъчно е да пусне в битка най-мъничката си армия. Къде са епосите на трубадурите, възхваляващи геройските усилия на човека? Какво геройство има в болестта? Смирението, на което се присмивахме, се оказва единствената достойна тактика.

След тази година човечеството и неговото ежедневие никога няма да бъдат същите. Ще отнеме време, но и притчите и митовете ще се променят. Засега е лесно да предвидим, дори ако преувеличим малко, какво ще ни остави в наследство вирусът, когато спре да ни доказва, че е по-силен от нас.

Може би никога няма да се върнем към онази непремерена близост, на която се радвахме доскоро. Споменът за тази точно чума ще бележи много по-трайно човешките отношения, отколкото всички предходни пандемии заедно. Просто тази я изстрадахме вкупом в медиите и социалните мрежи. И ако преди чумата, холерата и инфлуенцата са били изживявани най-вече като лични трагедии, коронавирусната пандемия беше първата социално и групово изживяна световна зараза. Белегът бе оставен не толкова върху личните истории, колкото върху тъканта на цялото общество.

Хората ще се научат да смиряват желанията си. Разгулните пътешествия, празненства, купони, ще останат в миналото. От една страна заради страх от свъхмерна социализация, а от друга – заради финансова предпазливост. Кръгът на общуване ще става все по-тесен, по-семеен или затворено приятелски. Пищните сватби, кръщенета и рождени дни ще бъдат изключения. Хората ще празнуват, но няма да имат смелостта да го правят така бурно, както досега.

По-рядко ще пътуваме и по-наблизо. Ще опознаваме света през прозореца на интернет, не с пътешествия до екзотични места. Туризмът ще се превърне повече в релаксация, отколкото в надпревара. Ще намалее количеството самолетни полети, но ще се увеличат разходките из природата.

Ще открием, че за да прекараме хубав уикенд, не е задължително да отидем далеч. Нито ще търсим забавления само в моловете и кръчмите. Навиците, изградени покрай коронавируса, да се разхождаме на открито и далеч от шумните тълпи, ще останат.

Ще започнем да се храним по-обрано и по-качествено. Пандемията създаде отношение към здравословното поведение в ежедневието. Ще готвим повече у дома, ще намалим бързото хранене. Ще подбираме качествени продукти и ще внимаваме повече, много повече, за хигиената.

Ще преоткрием удоволствието от това да си стоим у дома, да отглеждаме цветя на терасата или зеленчуци в градината.

Ще се лишим от домашни помощници, ще отглеждаме децата си все по-ангажирано и в близост. Ще работим повече у дома, когато е възможно, и затова ще променим и домовете си. Те ще отразят новите ни нужди – да бъдат едновременно място за работа, за отдих и за социализация. Домът на бъдещето няма да е затрупан с мебели и излишни вещи.

Ще купуваме по-малко дрехи, но повече грамофонни плочи. Ще намалим количеството чанти и обувки, но ще увеличим броя на умните „джаджи” и удобствата за дома. Ще плащаме повече за съдържание, отколкото за лукс.

Ще четем повече и ще сме по-свързани с изкуството, което беше единственото спасение от ужаса на пълната изолация. Но по-рядко ще има тълпи в театрите, кината и концертните зали. Ще се наложи преосмисляне на цялата структура на създаване и продажба на култура. Стрийминг платформите ще се отворят за повече форми на визуални изкуства. Виртуалните музеи ще станат много, а технологиите за по-добро изживяване на изкуството онлайн ще бъдат подобрени много скоро.

Ще четем и ще пишем повече. Това едва ли ще бъде еднозначен процес, защото количеството няма автоматично да повиши качеството – нито на медиите, нито на книгите, нито на грамотността. Но със сигурност ще се сдобием с по-добър усет за истината, защото ще сме преболедували измамите и конспиративните измислици в най-буквален смисъл.

Системата на образование ще се промени завинаги. Онлайн обучението ще се задържи дълго като възможност, поне в горните класове и университетите. Вирусът принуди образователната система най-после да започне да догонва времето и няма начин това да приключи с връщане назад. Ще се разработят нови технологии, нови методики и нови изисквания.

Предстоят промени във всички сфери на живота, вече виждаме старта им. Достатъчна беше една чаена лъжичка вирус, за да отвори нова ера за човечеството. И има шанс да е по-добра от предишната.