Европейската комисия наблюдава неидентифицирани аномални явление (НАЯ, преди НЛО) поне от 2023 г., съобщава „Евронюз“, позовавайки се на документи, постъпили в редакцията на медията. Този процес тече активно, но встрани от широкото обществено внимание и очевидно е с по-голям приоритет, отколкото се заявява официално.
„Ставаме все по-добри в забелязването на НАЯ и ги идентифицираме с подобряването на технологичните ни възможности, но трябва да се усъвършенстваме още повече“, се казва в документи от отдела по отбрана на ЕК.
Терминът НАЯ беше въведен от американското Министерство на отбраната през август 2020 г., когато Вашингтон създаде работната група за разследване на необясними събития в ограничено въздушно пространство. Темата придоби по-сериозен тон след репортаж на „Ню Йорк Таймс“ от 2017 г., според който Пентагона разполага с кадри от военни полети, засекли НАЯ при мисиите си. През 2023 г. американският Конгрес проведе знаково изслушване за последиците за националната сигурност и за сензационните твърдения за секретни правителствени програми, свързани с откриване и обратно инженерство на НАЯ. Днес в САЩ съществува Научна комисия за НАЯ, оглавена от Ави Льоб, теоретичен физик от Харвардския университет, който специализира в астрофизика и космология.
Междувременно в ЕС тази тема все още се възприема като екзотична. Франция е единствената страна от ЕС със специализиран, финансиран от държавата център за наблюдение и изследване на UAP — Групата за изследване и информация за неидентифицирани аерокосмически явления, по-известна като GEIPAN. От създаването ù през 1977 г., групата е анализирала над 3300 случая, като 106 от тях са били определени като необяснени след задълбочен анализ. Други 1014 случая остават неразрешени поради недостатъчно данни.
Документите от ЕК в редакцията на „Евронюз“ се отнасят за наблюдение на въздушното пространство и Космоса над Малайзия. Медията се свързва с двама души от страната – баща и син любители астрономи, които се ползват с международно признание сред космическите агенции заради откритията си за повърхността на Луната от 2020 г. Те разказват, че са се свързали с ЕК през 2022 г., за да докладват наблюдението на 37 случая, някои от тях потенциални НАЯ. Към президентката на Комисията Урсула фон дер Лайен е отправено официално запитване за произхода им.
Двамата малазийци отбелязват, че „всички правителства просто нямат мнение“ по отношение на тези НАЯ и бъдат ли официално попитани за тях, посочват, че те летят „много близо до самолети и важни обекти, като военни и ядрени съоръжения“. Тъй като конкретните случаи са били забелязани над Малайзия, Европейската комисия отговаря, че няма правомощия да разследва случая. Заявява обаче, че ще предложи на 27-те държави членки „да подобрят способността си да откриват обекти в космическата среда около Земята“.
„Това отчасти ще ни помогне по-добре да идентифицираме НАЯ, които сте наблюдавали, както и множеството космически отпадъци, които представляват заплаха за различните дейности в Космоса – казват от Брюксел. – Не твърдим, че в бъдеще това ще разреши всички случаи като тези, за които сте съобщили, но може би ще помогне да се изяснят някои от тях.“
През последните десетилетия няколко евродепутати са отправяли въпроси към Европейската комисия относно тези явления, а напоследък са поставяли и въпроса за безопасността на полетите на фона на увеличаващия се брой сигнали от пилоти. Съмненията за безопасността се засилиха, след като на изслушванията в Конгреса на САЩ военни пилоти дадоха показания, описвайки „необяснимо“ поведение на летящи обекти, което според тях противоречи на законите на физиката.
Пред „Евронюз“ пилотът на граждански полети Роб Акерманс разказва своите преживявания с НАЯ през последните 35 години. За първи път той се сблъсква с необяснимо явление през 90-те, след това два пъти през 2023 и 2024 г.
Случаят от 2023 г. е особено интересен, защото се наблюдава в района на Балканите. Негови свидетели става не само Акерманс, но и още един пилот и четирима служители от екипажа, които наблюдават всичко от пилотната кабина по време на полет от Близкия изток до Нидерландия.
„В продължение на повече от два часа наблюдавахме това странно явление, което ни се стори наистина забележително – споделя той. – То започна, докато се намирахме южно от Кипър. Точно по курс 300 градуса (спрямо магнитния север), на височина приблизително 25–30 градуса над хоризонта и на много голяма надморска височина, видяхме как една светлина внезапно светна ярко, а след това бавно угасна. Впоследствие това започна да се случва все по-често, като светлината често беше придружавана от още една или две светлини, които също се появяваха и постепенно угасваха. Най-странното беше, че понякога една от трите светлини маневрираше около останалите. Приличаше на преследване — нещо, което във военновъздушните сили наричат „въздушен бой“ (dogfighting) — след което две или и трите отново угасваха.
Първоначално предположихме, че може да става въпрос за военна мисия над Балканите, но когато достигнахме Балканите, наблюдавахме същата картина — все по същия курс, под същия ъгъл и на много голяма височина. След около два часа светлините внезапно изчезнаха с невероятна скорост и повече не ги видяхме“.
Акерманс допълва, че на следващия ден един от колегите му е наблюдавал същото явление от задния си двор в Нидерландия. След преживяното Акерманс изпитал „смес от удивление и изненада, защото това, което видях, беше напълно необяснимо“, но вълнението му бързо се разсейва:
„Тревожното беше да се справя с разочарованието и притеснението от стигмата. Принуден си да пазиш това преживяване в мълчание, като мислиш много повече за професионалните последици от табуто, отколкото за реалния риск за безопасността, на който току-що си станал свидетел“.
