Найден Тодоров и Камий Тома

Този текст е публикуван преди повече от 3 години

Европа пише гротесково криминале за Америка

За „Изчезването на Стефани Мейлър“ от Жоел Дикер, изд. „Колибри“, 2019

В „Изчезването на Стефани Мейлър“ Жоел Дикер се е опитал да обедини в книга изкуството на театъра (в съдържанието) и на телевизията (във формата). - Европа пише гротесково криминале за Америка

В „Изчезването на Стефани Мейлър“ Жоел Дикер се е опитал да обедини в книга изкуството на театъра (в съдържанието) и на телевизията (във формата).

Не правете грешката да подхождате към тази книга като към обичаен трилър или мистерия. Да, тя има всички белези на литература от криминалния жанр, това е основното, което движи целия наратив. Но е нещо друго.

Интригата е ясна – изчезва млада жена, после е намерена мъртва. Убийството ѝ се оказва свързано с трагедия в малко градче преди 20 години. Има много дребни загадки, много действащи лица, много съспенс.

Всъщност има сериал. Романът е написан като сценарий за интригуваща поредица – с всички реминисценции, вметнати сцени, обрати и характери. Образите са типажни от първия до последния.

Засегнати са всички до болка познати устойчиви драми на американското общество – отношенията работещ баща – драматично отдалечена дъщеря; влиянието на социалните мрежи върху живота на децата; корупцията в полицията и сред властите; разпадът на семейството; неравнопоставеността на жените; провалът на съвременното изкуство. Липсва темата за расизма, но пък има рускиня, която е положителен и трагичен герой. Изобщо – малкото градче Орфия е огледало на големия американски свят.

Дотук – нищо необичайно, формулата е отдавна изобретена, работи добре, гарантира пазарен успех.
Работата е там, обаче, че Жоел Дикер е вкарал тази пъстра галимация в особена форма. Не външната, а вътрешната структура на разказа е променена до неузнаваемост. Сякаш гледаш карнавал, наблюдаваш аматьорска театрална постановка. През цялото време звучи една нетипична за реалния живот приповдигнатост, особено в диалозите, а още повече в мотивацията на героите.

Толкова е натрапчиво това усещане, че романът оставя чувство за недостоверност. Изведените до крайност характеристики играят роля, различна от обичайната – образите стават гротески на типажите, уродливи и изкривени до карикатурност техни подобия. Те говорят театрално, високопарно, с удивителни и риторични въпроси. Осмислят себе си като изключителни и това също ги прави нереални.

Мисля, че Дикер е търсил нарочно този ефект. Опитал се е да обедини в книга изкуството на театъра (в съдържанието) и на телевизията (във формата). Действието се върти около абсурдна театрална постановка, трагедиите се случват по време на театрален фестивал, чийто отзвук в света е комично преувеличен.

Всичко е полярно, крайно. Малкото градче, което изглежда като рай, жужи под повърхността, заразено от нереалност. В него хората рецитират приповдигнато живота си, без да поглеждат зад кулисите. Всяко бягство от Орфия е невъзможно, който я напусне, задължително се връща някой ден – познат от много филми и книги дистопичен абсурд. В случая – драматургично обоснован, но видимо нелогичен.

Трудно е да се определи на пръв поглед къде Дикер прекалява в гротеската. Ако търсите просто кримка, ще ви раздразни обстоятелствеността и недостоверността. Ако решите да проникнете отвъд повърхностния слой динамичност, ще ви даде повод за размисъл. Лично аз доста често осъзнавах колко огромно значение има фактът, че романът е писан на френски от швейцарец, но е ситуиран в САЩ. Европейският драматизъм си личи. Пространството е свито, образите не приличат на тези, които сме свикнали да виждаме в типично американските романи. Езикът е различен, дори в превод. Това ми се стори най-интересният аспект от романа – начинът, по който европейците виждат Америка и проблемите ѝ – привидно ясни, но повече привидни. Така гротеската, преувеличението и патетиката стават лесно обясними.

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах