„Европа се разпада пред очите ни“

Либералните ценности в Европа са изправени пред предизвикателство, „каквото не е имало от 30-те години“, заявяват водещи интелектуалци от 21 държави в манифест, публикуван във водещи европейски медии. В отворено писмо, подписано от около тридесетина писатели, историци и Нобелови лауреати, се твърди, че „Европа се разпада пред очите ни“.

„Тpябва да cе боpим за идеята на Евpопа или да я видим как изчезва под вълните на популизма – се казва в писмото. – Трябва да преоткрием политическата воля и да приемем, че неприязънта, омразата и кортежът им от тъжни страсти ще ни заобиколи и потопи.“

Сред подписалите манифеста са Иън Макюън, Салман Рушди, Светлана Алексиевич, Орхан Памук, Милан Кундера, Роберто Савиано, Давид Гросман, Саймън Шама, Елфриде Йелинек, Людмила Улицка, Адам Михник, Исмаил Кадаре, Херта Мюлер… Черновата на текста е на френския философ Бернар-Анри Леви.

Всички те изразяват своето разочарование, че „Европа е изоставена отвъд Ламанша“ – очевидна критика към наближаващия Брекзит, който бележи спад в англо-европейските отношения, какъвто не е имало дори по време на Втората световна война, отбелязва „Гардиън“. Според интелектуалците, ако не се вземат мерки да се спре приливът на популизъм в Европа, евроизборите през май ще са „най-пагубните, на които сме ставали свидетели: победа за тези, които унищожават, позор за тези, които все още вярват в наследството на Еразъм, Данте, Гьоте и Коменски, презрение за интелигентността и културата, експлозия на ксенофобия и антисемитизъм, бедствие“.

„Изоставена отвъд Ламанша и отвъд Атлантическия океан от двама велики съюзници, които в миналия век два пъти са я спасявали от самоубийство, беззащитна срещу все по-явните манипулации на господарите в Кремъл, Европа е идея, която като завещание и символ се разпада пред очите ни“, се казва в текста.

„Гардиън“ се свързва с някои от авторите на манифеста за коментар.

„Европа е в голяма опасност днес, повече откогато и да било в изминалите 70 години – и ако някой вярва в тази идея, то сега е времето да кажем какво мислим, независимо дали ще ни донесе тежки последствия“, казва Салман Рушди.

Макюън защитава участието си в манифеста с думите, че е „много песимистичен“ за настоящия момент, но „се надява, че духът на времето ще се обърне“.

Орхан Памук е на мнение, че идеята „Европа“ е важна не само за страните на Запад:

„Без нея, свободата, правата на жените, демокрацията и равенството се защитават трудно в моята част на света. Историческият успех на Европа е направил по-лесна борбата за тези идеи и ценности, които са жизненоважни за човечеството по целия свят. Без тези ценности, има само Европа на туризма и бизнеса. Европа е на първо място тези идеи и тогава географско понятие. Идеята за Европа е атакувана“.

В предстоящите през май евроизбори – първите, в които Великобритания няма да участва – повечето социолози предричат покачване на подкрепата за популистки, националистически и анти-имиграционни партии. Много от тях отбелязват добри резултати при национални избори, докато ляво- и дясноцентристките партии, доминиращи в Европа след войните, бавно се оттеглят.

Матео Салвини, лидер на крайнодясната италианска партия „Лига“, описа изборите като ясно разграничение между „Европа на елитите, банките, финансите, имиграцията и несигурната работа“ и „хората на труда“. Виктор Орбан, министър-председател на Унгария, твърди, че изборите са шансът да се каже „сбогом“ на либералната демокрация. Противно на евроскептиците в Обединеното кралство, колегите им в Европа не искат да напускат ЕС, но искат да го завладеят, отбелязва „Гардиън“. Срещу десните популисти се изправят френският президент Еманюел Макрон и германският канцлер Ангела Меркел.

И докато в манифеста няма директни подбуди към конкретни действия, подписалите манифеста казват пред „Гардиън“, че „отказват да се предадат на тази приближаваща катастрофа“. Те се считат за „твърде тихите“ европейски патриоти, които разбират, че „3/4 век след победата над фашизма и 30 години след падането на Берлинската стена, предстои нова битка за цивилизацията“.

Въпреки „грешките, пропуските и понякога страхливите си действия“, Европа остава „сигнален фар за всеки свободен мъж, жена и дете на планетата“, пише още в текста на манифеста. Интелектуалците със съжаление изтъкват, че днешното поколение вярва в погрешното схващане, че „континентът ще се оправи сам, без наши усилия“.

Проевропейците „вече нямат избор“, се казва по-нататък.

„Трябва да обявим тревога срещу подпалвачите на души и дух, които от Париж до Рим, със спирки в Барселона, Будапеща, Дрезден, Виена или Варшава, си играят с огньовете на нашите свободи“, завършва манифестът.