Европейският „Скиапарели“ се разби при кацането на Марс

Експерименталният апарат на Европейската космическа агенция „Скиапарели“ се е разбил мигове преди да успее да извърши успешно кацане на Червената планета. След седеммесечно пътуване дотам, в четвъртък бе съобщено, че пробата е стигнала и се очакваше потвърждение за нейното приземяване. Сега, след 50 секунди радиотишина от апарата, от ЕКА обявиха, че той може би е експлодирал.

Данните, изпратени от „Скиапарели“ преди да се изгуби контакта с него, индикират, че системите му за кацане не са в пълна изправност. Парашутът е бил отворен твърде рано, а ретроракетите му, проектирани да забавят робота до кръжене точно над повърхността на планетата, са работили само няколко секунди – а е трябвало да е половин минута.

Апаратът „Марс Риконъсънс Орбитър“, който е в орбита около Марс от 2006 г., е идентифицирал голямо тъмно парче в предполагаемата зона за приземяване на модула, което би могло да се тълкува като резултат от удар с висока скорост. Изображението обаче не е достатъчно ясно, тъй като резолюцията е много ниска – пет метра на пиксел. Доводът обаче е много убедителен.

„Скиапарели“ беше част от програмата „ЕкзоМарс“, съвместен проект с Русия, насочен към търсене на доказателства за минал или настоящ живот на Червената планета. 600-килограмовият робот бе замислен като технологически демонстратор – неговата задача бе да даде на Европа практически опит и увереност да продължи с идеята шестколесен космически уред да кацне на Марс през 2021 г.

Със „Скиапарели“ от Земята тръгна и българска технология – дозиметричният апарат „Люлин-МО“, монтиран на спътник с цел да изследва радиацията по пътя към Марс, в орбитата и на повърхността на Марс. Апаратурата е разработена и финансирана по договор на нашия Института за космически изследвания и технологии към БАН с колегите им от същия изследователски център в Русия.