Найден Тодоров и Даниел Хоуп

Този текст е публикуван преди повече от 3 години

Европейският „Скиапарели“ се разби при кацането на Марс

Малко не достигна на експерименталния модул, където имаше и българска технология, да се приземи на Червената планета

Художествена интерпретация на отделянето на „Скиапарели“ от спътника си „Трейс Гас Орбитър“ и отправянето му към Марс за приземяване.  - Европейският „Скиапарели“ се разби при кацането на Марс

Художествена интерпретация на отделянето на „Скиапарели“ от спътника си „Трейс Гас Орбитър“ и отправянето му към Марс за приземяване.

Експерименталният апарат на Европейската космическа агенция „Скиапарели“ се е разбил мигове преди да успее да извърши успешно кацане на Червената планета. След седеммесечно пътуване дотам, в четвъртък бе съобщено, че пробата е стигнала и се очакваше потвърждение за нейното приземяване. Сега, след 50 секунди радиотишина от апарата, от ЕКА обявиха, че той може би е експлодирал.

Данните, изпратени от „Скиапарели“ преди да се изгуби контакта с него, индикират, че системите му за кацане не са в пълна изправност. Парашутът е бил отворен твърде рано, а ретроракетите му, проектирани да забавят робота до кръжене точно над повърхността на планетата, са работили само няколко секунди – а е трябвало да е половин минута.

Апаратът „Марс Риконъсънс Орбитър“, който е в орбита около Марс от 2006 г., е идентифицирал голямо тъмно парче в предполагаемата зона за приземяване на модула, което би могло да се тълкува като резултат от удар с висока скорост. Изображението обаче не е достатъчно ясно, тъй като резолюцията е много ниска – пет метра на пиксел. Доводът обаче е много убедителен.

„Скиапарели“ беше част от програмата „ЕкзоМарс“, съвместен проект с Русия, насочен към търсене на доказателства за минал или настоящ живот на Червената планета. 600-килограмовият робот бе замислен като технологически демонстратор – неговата задача бе да даде на Европа практически опит и увереност да продължи с идеята шестколесен космически уред да кацне на Марс през 2021 г.

Със „Скиапарели“ от Земята тръгна и българска технология – дозиметричният апарат „Люлин-МО“, монтиран на спътник с цел да изследва радиацията по пътя към Марс, в орбитата и на повърхността на Марс. Апаратурата е разработена и финансирана по договор на нашия Института за космически изследвания и технологии към БАН с колегите им от същия изследователски център в Русия.

Фоби

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах