Фалшив ли е подписът на Ататюрк, с който „Света София” в Истанбул става музей?

Съдбата на храма „Света София” в Истанбул е най-обсъжданата тема в турските медии, седмици преди окончателно да бъде решено дали тя ще се използва отново като джамия. В турския вестник „Милиет” се развихри спор между историци по темата.

Вижте още: ВРЪЩАТ СТАТУТА НА ДЖАМИЯ НА „СВЕТА СОФИЯ“ В ИСТАНБУЛ

Професор доктор Юсюф Халачоглу, бивш председател на Турското историческо общество, който два пъти е внасял във Великото национално събрание на Турция законопроект за превръщането на „Света София” от музей в действаща джамия, твърди, че подписът на Ататюрк под заповедта за превръщането на сградата в музей е фалшив. Според Халачоглу този указ никога не е бил публикуван в официалния правителствен вестник „Резми газет”, няма дата и изходящ номер. Историкът твърди също, че подписът „Ататюрк” е положен преди Мустафа Кемал паша официално да получи прозвището си. В изложението си професорът твърди, че през 1934 г. е събран екип от девет души, които да разкрият мозайките под замазката в „Света София”. По това време тя е била запусната, около нея е имало пазар. Едва тогава е обявено, че джамията затваря за известно време. До смъртта на Ататюрк през 1938 г. е било отлагано отварянето ѝ. След това на базата на документа, за който Халачоглу твърди, че е подправен, „Света София” е превърната в музей. Според бившия председател на Турското историческо общество, в това са замесени тогавашният посланик на САЩ в Турция Джоузеф Грю и Томас Уитмор от американския „Византийски институт”.

Основателят и директор на Института за принципите на Ататюрк и история на революцията от Босфорския университет професор Зафер Топрак смята, че твърденията на Халачоглу за фалшивия подпис на Ататюрк са нелепи.

„Света София” става музей по желание и със знанието на Ататюрк – твърди експертът. – Твърденията, че подписът му е подправен, са невероятни. По това време Ататюрк е жив. Именно той твърди, че „Света София” трябва да стане музей като универсална ценност, а и за да може Турция да избегне негативната реакция на международната общественост. Наблюдавайки споровете около „Света София”, които текат вече толкова години, се убеждавам колко прав е бил Ататюрк. Трябва да извадим проблема от идеологическия контекст и да го погледнем през призмата на общочовешките ценности”, завършва проф. Топрак.

На същото мнение е и професор Зейнеп Ахунбай от Националния комитет на Международния съвет по опазване на паметници и забележителности в Турция. Тя казва:

„Не съм съгласна с твърденията, че подписът на Ататюрк е подправен. Указът е подписан, докато той е бил жив. Няма как някой противно на волята на основателя на нашата република да фалшифицира неговия подпис. Всяка година „Света София” се посещава от стотици хиляди хора от различни вероизповедания. От тази гледна точка неутралният статут на храма като музей е най-подходящата форма. Ако отново се закрият мозайките от византийски времена, открити от архитект Фосати преди век, това ще бъде срамно за Турция и ще причини вреда на уникалната структура на паметника”.

Първата инициатива за връщане на статута на действаща джамия за „Света София” е предприета от Асоциацията по охрана на историческите паметници и околна среда през 2005 г. Тогава е подаден иск за анулиране на заповедта на Ататюрк за превръщането ѝ в музей. През 2008 г. искът е отхвърлен. Следват множество обжалвания, докато през 2016 г. асоциацията подава искане за изследване на подписа на Ататюрк в криминоложка лаборатория.

Решение за статута на „Света София” ще бъде взето на заседание на Държавния съвет на Турция на 2 юли 2020 г.