Едно от големите събития на лондонската арт сцена е разтърсено от скандал. Изложбата, посветена на Франциско Гоя (1746 – 1828) в Националната галерия, в която над половината платна са портрети, бе открита сред бурна полемика. И в крайна сметка институтът вероятно ще свали една от картините на майстора от стената.
Мнозина специалисти, присъствали през последните дни на подреждането на експозицията, съпоставиха някои от платната, които досега не са или са рядко събирани на едно място. И излязоха с позиция, че портретът на Доня Исабел Порсел – един от най-известните шедьоври на музея, изложена постоянно и на видно място в залите с притежания на института, не е създадена от Гоя. Националната галерия е принудена да се заеме открито с изясняване на въпроса, пише „Фигаро“.
Доня Исабел е позирала преди 1805 г. и портретът е бил придобит от Националната галерия през 1896 г. от наследниците на семейство Порсел и Саяс от Гранада. След това през годините галерията винаги е изтъквала картината като „една от най-блестящите и изумителни творби” на Гоя.
Сега обаче става ясно, че изящната красавица, превърнала се в еталон за „маха” – испанска дама по модата на епохата, не е дело на гения. Златистите и абаносови отблясъци на дантелите върху тъмнозеления фон все още ся прекрасни. Но те не предвещават вече, както съвсем доскоро се твърдеше, хроматизма на прочутите „Черни картини”, безценните съкровища на „Прадо“ в Мадрид.
Миналото поколение експерти има своите извинения. През 1981 г. портретът е бил изследван с рентгенови лъчи… Под рисунката е открит друг портрет. На мъж в униформа, идентифициран като съпруга на Исабел, дон Антонио Порсел. Неговите черти на лицето са били известни, благодарение на друг негов портрет от 1806 г. – собственост на Жокейния клуб в Буенос Айрес, преди да бъде унищожен при пожар през 1953 г. Тъй като не е имало съмнения относно този портрет, избран от самия Гоя за изложбата на Кралската академия в Мадрид през 1805 г., всичко през 1981 г. е изглеждало обяснимо и не е имало съмнения. Портретът на дон Антонио, нарисуван под този на доня Исабел, е бил гаранция за автентичността на нейния портрет. Името й освен това е фигурирало на гърба на платното с надпис без дата.
Летиция Тревес, консерватор в Галерията на италиански и испански картини от 1600-1800 г. напомня, че имитации и фалшификации на творбите на Гоя са заливали европейския и американския пазар на изкуството през втората половина на XIX и началото на XX век. Тя счита, че в сравнение с другите творби на Гоя, във въпросния портрет липсва обичайното изящество при предаване на прозрачността и сенките на тъканите и заедно с останалите експерти заключава, че „техническите изследвания и информациите относно портрета все още не са окончателни”.
Възникват обаче и други въпроси: ако наистина Гоя е нарисувал портрета на дон Антонио отдолу (както категорично е твърдял главният експерт по консервация на Националната галерия Мартин Уайлд през 1981 г.), кой е този безскрупулен художник, имал дързостта да рисува върху майстора и да се представи за него? Мистериите в изкуството непрекъснато се възпроизвеждат…
За щастие, Националната галерия притежава два портрета с подписа на Гоя (единият на херцог Уелингтън), както и сцена от фантастична приказка и друга от пикник.
За да бъдем още по-добри...
За да бъдем още по-добри и да продължим да бъдем независима медия, не можем да го направим без вас - подкрепете „Площад Славейков“!
Банковата ни сметка (в лева/BGN) С карта през ePay.bg
Площад Славейков ЕООД
IBAN: BG98UBBS80021093830440
BIC: UBBSBGSF
Банка: ОББ
Основание: Дарение