Фалшивите новини и как да ги разпознаем

От твърдения, че „Семейство Симпсън“ е предсказало президентския мандат на Доналд Тръмп през 2000 г. до абсурдната история, че кралица Елизабет II се е пошегувала с убийството му – фийдовете ни в социалните мрежи са изпълнени с лъжи и подвеждащи новини.

Само си помислете за стрелбата в джамия в Квебек на 29 януари, извършена от Александър Бисонет. Само за няколко часа започнаха да циркулират конспиративни теории, че полицията прикрива съучастник мюсюлманин.

Както пише Дейвид Микелсън, съосновател на сайта за разбиване на митове „Сноупс“:

„Лодката се пълни с вода по-бързо, отколкото можем да изпомпваме“.

Показателно, трафикът на самия сайт почти се е удвоил – до 13,6 милиона посетители за месец – през октомври миналата година, когато читателите се бореха да схванат събитията, довели до изборите.

За щастие, психолози вече започват да разбират защо приемаме съмнителни новини, които поддържат собствената ни гледна точка, докато пренебрегваме факти, които противоречат на вижданията ни. Тук разглеждаме шест стратегии, които можете да използвате, за да не ви измамят.

Не позволявайте простотата да ви съблазни

Поредица от изследвания показва, че е изненадващо лесно да маскираш лъжа с воала на правдоподобността – като я направиш да звучи толкова очевидно, че няма как да не е истина. Често това се върти около „когнитивната лекота“ – дали идеята е лесна за обработка. Дори отпечатването на история в лесен за четене шрифт може да свърши работа.

По същата причина сме далеч по-склонни да се доверим на някого, ако той ни изглежда познат (например ако присъства много в телевизионния ефир) – дори и ако очевидно липсва експертиза в казаното от него. Опитайте да поставите под въпрос източниците си и да погледнете отвъд повърхността.

Бъдете умни с фалшифицирани снимки

Изображенията също могат да засилят когнитивната лекота на една история, а благодарение на програми като „Фотошоп“ те лесно могат да бъдат фалшифицирани и може и да не осъзнаете колко безпроблемно това може да манипулира вашия спомен за историята.

Сайтът „Слейт“ направи експеримент, в който показа снимки на определени политически събития – но само някои от тях бяха истински. При последвало допитване, близо половината от читателите им твърдяха, че си спомнят как фалшивите събития действително са се случили. Това е само един метод как може да се придаде достоверност на лъжа. Така че опитайте да огледате за повече източници на информация и не разчитайте само на доказателствата, които са непосредствено пред очите ви.

Приемете невежеството си

Много хората страдат от свръхсамоувереност – убеждение, че знаят повече от средностатистическия човек. И нашите смартфони – с безкрайното познание на един клик разстрояние – може да изострят този ефект. В резултат ставаме по-малко критични към информацията, която подсилва предположенията ни, и отхвърляме всичко, което не ги подкрепя.

Говорете с другите

Както Зария Горвет обяснява в материала си за „груповата поляризация“, хората естествено клонят към възгледите на околните – и на физическите, и на виртуалните съседи. Затова опитайте да говорите с хора с различни позиции от вашите собствени, както и да се информирате от източници, които обичайно не четете. Ще бъдете изненадани, че ще намерите данни, които оспорват фактите, приети от вас за даденост.

Бъдете любопитни

В този дух психологът Том Стафорд предполага, че всички можем да се възползваме от това да сме по-любопитни. Като се има предвид, че образованието не прави много в мисията да предотврати поляризираното мислене, хора, които са по-любопитни, изглежда оценяват научните доказателства по по-балансиран начин – без да са заслепени от своята идеология.

Обмислете противоположността

Можете да спечелите и от друга стратегия на Стафорд. В своя статия той разказва как от участници в проучване е било поискано да прочетат материали за смъртното наказание със следните инструкции:

„Запитвайте се при всеки етап дали бихте имали същата преценка, ако точно същото изследване даваше доводи за обратната страна на проблема“.

Така например, ако получавали данни, според които смъртното наказание намалява процента на убийствата, участниците били молени да анализират методологията на изследването и да си представят, че резултатите са насочени в противоположна посока. Оказало се, че техниката редуцира склонността за потвърждение на респондентите – тенденцията им да омаловажават доказателство, което не приляга на възгледите им, а вместо това ги прави по-критични към информацията, подкрепяща предположенията им.

В резултат, те си съставят значително по-балансирано цялостно мнение.