Летен сезон

Този текст е публикуван преди повече от 2 години

Фалшивите новини са проблем (но не ги разпознаваме)

92% от хората твърдят, че фалшивите новини са сериозно изпитание за медийния свят, но ако процентът беше точен, фейк нюз нямаше да съществуват

Фалшивите новини стават причина за реални събития като протестите срещу Истанбулската конвенция и Стратегията за защита на детето. Снимка: Божидар Стоилов/БГНЕС - Фалшивите новини са проблем (но не ги разпознаваме)

Фалшивите новини стават причина за реални събития като протестите срещу Истанбулската конвенция и Стратегията за защита на детето. Снимка: Божидар Стоилов/БГНЕС

Залети от фалшиви новини, българи все пак вярват, че ги разпознават без проблем. Според изследване на „Нилсен Атмосфер България“, 77% от хората твърдят, че са попадали на фалшиви новини, а 56% от всички запитани са сигурни, че могат да ги разпознаят.

Най-уверени в способността си да се справят с измамата в морето от информация са хората на възраст между 45 и 54 години – 65% от тях са категорични, че не могат да бъдат заблудени. Най-несигурни са тези между 35 и 42 години. Заблуждаващата информация е отчетена като проблем от 92% от обществото, твърдят от „Нилсен“.

Ако трябва да бъде изтълкувана в светлината на реалностите, информацията от социологическото изследване изглежда прекалено оптимистична. Бърз прелет над социалните мрежи показва съвсем друго съотношение между вярващите и невярващите във фейк нюз. Новини от типа „Влак на Сточна гара товари деца за изпращане в Норвегия“ са сред най-споделяните и най-коментираните. Този тип лъжи води дори до съвсем истински реакции като протести, спонтанно създадени инициативни комитети, спиране на законопроекти и прочие събития, които пренасят фалшивата реалност в истинската.

Често за измислени се обявяват истински новини, които не пасват на предварителните нагласи на повечето хора. Това поставя под съмнение споменатата по-горе увереност, че потребителите могат безпогрешно да разпознаят истинските сред фалшивите новини. Липсва качествен критерий, мерило, което да бъде жалон в този процес. Хората по-скоро гласуват доверие на тези информации, за които са предварително подготвени чрез убежденията си.

ОПЕРНА ГАЛА с РОЛАНДО ВИЙЯЗОН

Видимо доказателство за това (не само в България) е антиваксърското движение. Въпреки че изследванията, на които се базират „доказателствата“ на антиваксърите, са официално обявени за фалшиви преди десетилетия и отречени дори лично от техния автор д-р Андрю Уейкфийлд, те все още се цитират като достоверни аргументи.

Изследването показва още едно голямо разминаване между желано и реално. 92% от хората твърдят, че фалшивите новини са проблем. Ако този процент беше абсолютно верен, то фалшивите новини практически нямаше да съществуват, защото щяха да бъдат отхвърлени от читателите и зрителите. Реалността показва, че бумът на фейк нюз е възможен, защото съществува благоприятна среда за разпространението им, достатъчно много хора мултиплицират неверните информации.

Все пак общественото осъзнаване, че информационното поле е несигурна територия, е факт. Остава да бъде намерен точният критерий, по който да се разграничава вярното от невярното. Един от добрите подходи в този случай е да се предвиди образователен панел в училище, за да може още децата да се научат да различават фейк нюз.

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах