Фалшивите новини са проблем (но не ги разпознаваме)

Залети от фалшиви новини, българи все пак вярват, че ги разпознават без проблем. Според изследване на „Нилсен Атмосфер България“, 77% от хората твърдят, че са попадали на фалшиви новини, а 56% от всички запитани са сигурни, че могат да ги разпознаят.

Най-уверени в способността си да се справят с измамата в морето от информация са хората на възраст между 45 и 54 години – 65% от тях са категорични, че не могат да бъдат заблудени. Най-несигурни са тези между 35 и 42 години. Заблуждаващата информация е отчетена като проблем от 92% от обществото, твърдят от „Нилсен“.

Ако трябва да бъде изтълкувана в светлината на реалностите, информацията от социологическото изследване изглежда прекалено оптимистична. Бърз прелет над социалните мрежи показва съвсем друго съотношение между вярващите и невярващите във фейк нюз. Новини от типа „Влак на Сточна гара товари деца за изпращане в Норвегия“ са сред най-споделяните и най-коментираните. Този тип лъжи води дори до съвсем истински реакции като протести, спонтанно създадени инициативни комитети, спиране на законопроекти и прочие събития, които пренасят фалшивата реалност в истинската.

Често за измислени се обявяват истински новини, които не пасват на предварителните нагласи на повечето хора. Това поставя под съмнение споменатата по-горе увереност, че потребителите могат безпогрешно да разпознаят истинските сред фалшивите новини. Липсва качествен критерий, мерило, което да бъде жалон в този процес. Хората по-скоро гласуват доверие на тези информации, за които са предварително подготвени чрез убежденията си.

Видимо доказателство за това (не само в България) е антиваксърското движение. Въпреки че изследванията, на които се базират „доказателствата“ на антиваксърите, са официално обявени за фалшиви преди десетилетия и отречени дори лично от техния автор д-р Андрю Уейкфийлд, те все още се цитират като достоверни аргументи.

Изследването показва още едно голямо разминаване между желано и реално. 92% от хората твърдят, че фалшивите новини са проблем. Ако този процент беше абсолютно верен, то фалшивите новини практически нямаше да съществуват, защото щяха да бъдат отхвърлени от читателите и зрителите. Реалността показва, че бумът на фейк нюз е възможен, защото съществува благоприятна среда за разпространението им, достатъчно много хора мултиплицират неверните информации.

Все пак общественото осъзнаване, че информационното поле е несигурна територия, е факт. Остава да бъде намерен точният критерий, по който да се разграничава вярното от невярното. Един от добрите подходи в този случай е да се предвиди образователен панел в училище, за да може още децата да се научат да различават фейк нюз.