Софийска филхармония МЕГАБОРД

Този текст е публикуван преди повече от 3 години

Фънки журналистика

Българи, африканци и сърбин за баланс в експементалната група albinobeach

Свирещи, а не говорещи глави. Инструменталната група albinobeach е смесица от етноси, култури и музикални стилове. - Фънки журналистика

Свирещи, а не говорещи глави. Инструменталната група albinobeach е смесица от етноси, култури и музикални стилове.

Българи, сърби, южноафриканци; журналисти, бизнесмени, симфоници, звукозаписни инженери, графични дизайнери. Същинска какофония от музиканти се е събрала в инструменталната фънк и пост-рок група albinobeach от Йоханесбург, която наскоро издаде дебютния си дългосвирещ албум Cacophonic. Името му произлиза от прилагателното cacophonous, което на английски озвучава „неблагозвучен, дисонантен“, но последното нещо, което ще срещнете в проекта на тази колоритна южноафриканска банда, е неблагозвучността.

Онова, което обединява толкова различни като произход и професия мъже, е страстта им към музиката. Другото общо помежду им е, че всички те се възприемат като „джоузита“ – жители на Йоханесбург. Този толкова самобитен и пъстър мегаполис се отразява и на музиката им – спонтанна, на моменти шумна, изненадваща, нестандартна, със заемки от цял свят, но споена с едно особено психеделично и експериментално звучене, изкристализирало в джем сешъни отпреди няколко години.

„Беше наистина интересно да видиш как идеи от различни хора и култури, но свързани по душа, започват да си намират мястото и да се оформят в едно ново, самобитно пространство. Виждам нашата музика не толкова като строги тактове и ритмични части, колкото като пулс, туптящ в унисон с настроението и общите ни усещания. Албумът е наистина е много експресивен. Ще ми се, докато слушат Cacophonic, хората да почувстват същото, което преживявахме и ние в студиото“, казва 37-годишният предприемач Борис Цветанов, който е барабанист в albinobeach.

Самият той е в РЮА от 1996-а, а животът му е поне толкова колоритен, колкото музиката на групата. Бивш таксиметров шофьор, куриер, а после и собственик на транспортна фирма, днес Борис върти бизнес с няколко африкански страни, а кръгът му от партньори, познати и приятели се простира на няколко континента. Големите му страсти са две – риболовът и музиката, но дори когато разказва къде е хвърлял въдици, той подсъзнателно барабани в ритъм с длани по бедрата.

Другият българин в albinobeach е 33-годишният Калин Пашалиев, който е един от основателите на групата. Той е басистът и работи като журналист в голям южноафрикански вестник. Калин е „джоузи“ от съвсем малък, но не е загубил връзката с България и през 2010-а на Световното първенство по футбол в ЮАР е кореспондент на БНТ.

Обложката на албума Cacophonic, записан в студио по възможно най-спонтанния начин.

Обложката на албума Cacophonic, записан в студио по възможно най-спонтанния начин.

Пашалиев ражда идеята да наблегнат в албума Cacophonic на барабаните и бас линиите, които са основа на музикалните теми, вместо да създават първо китарните рифове и мелодии. За вдъхновение му служат записите и изпълненията на Майлс Дейвис от началото на 70-те и минимализмът на краут рока (бел. ред. – електро рок, появил се в Германия в края на 60-те).

Третият българин, замесен в създаването на Cacophonic, макар и само като гост музикант, е Иван Бъчваров. Преди години е бил басист на братя Аргирови, но сега живее в Йоханесбург и преподава саксофон.

Albinobeach се възползват от абстрактния му стил на свирене в парчето Hip-Deep, което се оказва едно от „най-какофоничните“ в албума.

Сърбинът Ненад Джелич е родом от Белград. Той не е професионален музикант, но е известен в Южна Африка като нестандартен китарист, който често свири с метални болтове, вместо с перце. Обича нюйоркския „ню уейв“, както и „нойз“ китаристи като Глен Бранко и саксофонисти като Джон Зорн. Тъй като albinobeach се концентрира повече от година върху живи изпълнения, групата решава да запише музиката за новия си албум възможно най-спонтанно. Това означава, че идеите са записвани в студиото на живо, за да звучат парчетата максимално естествено и свободно. Този подход се оказва точно в стила на Ненад Джелич, чиято шумна китара става определящ елемент в Cacophonic.

Южноафриканецът Гарик ван дер Туин дълги години е бил звуков инженер на известния южноафрикански тромпетист Хю Масекела. Държи студио в Йоханесбург и е записвал самостоятелни албуми с африкански лаундж. В albinobeach се занимава със синтезаторите и семплите, а от време на време хваща и палките, за да придаде афро ритъм в някои от парчетата.

Ян Финч, също от РЮА, свири на китара и барабани, но по професия е графичен дизайнер. Негова е корицата на албума, както и снимките на музикантите.

Що се отнася до южноафриканския цигулар Уолдо Алекзандър, albinobeach се възползват от услугите му в няколко парчета. Той свири във филхармонията на Йоханесбург и оркестъра на известния южноафрикански художник Уилям Кентридж.

Всички тези трансконтинентални „съставки“ раждат Cacophonic – първия дългосвирещ албум на albinobeach. Проектът е записан в студио Playsound в Йоханесбург за три дни през ноември 2014-а, като няколко елемента са добавени през 2015-а.

Cacophonic може да бъде чут и купен в https://albinobeach.bandcamp.com/album/cacophonic или https://itunes.apple.com/bg/album/cacophonic/id1006859418?mt=1&app=music&ign-mpt=uo%3D4.

Фоби

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах