Романите на Жул Верн, роден на днешния ден, 8 февруари, през 1828 г., отдавна са станали класически за научната фантастика и приключенската литература. И до днес „Пътешествие до центъра на Земята“, „20 хиляди левги под водата“ и „Около света за 80 дни“ се преиздават и екранизират. Героите му са се превърнали в нарицателни, а прозренията му са удивителни дори за привикналите на ежедневни чудеса съвременни хора.
Жул Габриел Верн е роден в Нант в семейството на Пиер и Софи Верн. Майка му произхожда от род на нантски корабостроители и корабовладелци и семейството живее в дома на баба му по майчина линия на брега на Лоара. Месторождението на Жул повлиява изключително много върху творчеството му. През ХІХ век Нант е оживен пристанищен град, а малкият Жул прекарва цялото си детство, наблюдавайки корабите, навлизащи в Лоара, и представяйки си живота на борда им. Когато става на 11, момчето се опитва да сбъдне мечтите си, записва се като юнга на шхуната „Корал“ и почти успява да отплава за Индия. За късмет на родителите му, корабът се задържа в съседното пристанище, където баща му успява да го свали от борда. Разказват, че Жул обяснил постъпката си не само със стремежа си към приключения в далечни морета, но и с желанието си да купи коралови обици от екзотичен бряг за братовчедка си Каролина, в която бил влюбен. Тя била с година и половина по-голяма от него и не се интересувала от чувствата му. На 12 Жул започва да пише стихове за нея. Докато расте, той все по-често използва поезията като израз на бушуващите романтични чувства, изпраща стихове на Каролина, придружени с подаръци и покани за танци, но тя е непреклонна. През 1847 г., когато Жул Верн е на 19, а тя – на 20, Каролина се омъжва за човек, по-стар от нея с 20 години. Това разбива сърцето на бъдещия писател.
Макар че Жул Верн започва да пише в много ранна възраст и има повече вкус към приключенията, отколкото към работа в адвокатска кантора, баща му много настоявал той да наследи юридическата му практика. Малко след сватбата на Каролина Верн старши се възползва от депресията на сина си и го убеждава да замине за Париж и да учи право. Жул завършва Юридическия факултет през 1851 г., но през цялото време пише художествена литература. По време на следването си той прекарва много време в литературни салони, където се запознава с Александър Дюма. Настойчивите искания от баща си да се върне в Нант, за да поеме юридическата практика, Жул пренебрегвал, въпреки че баща му заплашвал да го лиши от издръжка. Изградил приятелство с Дюма-син, благодарение на неговите познанства той успява да си намери работа като секретар в театър. Доходът бил малък, но стабилен.
През май 1856 г. негов приятел го поканил да стане кум на сватбата му. Тя била в Амиен, град в Северна Франция. По време на празника Жул бил настанен в дома на булката. Именно там Жул Верн се запознава със сестра ѝ – Онорин дьо Виан-Морел, 26-годишна вдовица с две деца. През януари 1857 г. той се жени за нея. Но доходите му били недостатъчни за издръжка на пълноценно семейство. Братът на съпругата му му намерил място като борсов брокер на Парижката борса. Верн приел, и оттогава започнал да става всяка сутрин преди изгрев, за да пише по няколко часа, преди да отиде на работа.
През 60-те години на ХІХ в. Жул Верн се запознава с Пиер-Жюл Етцел, издател и главен редактор на списание, който помага на Верн да публикува първия си роман „Пет седмици с балон“. Това е първият роман от поредицата „Необикновени пътешествия“, в която има десетки книги, които днес възприемаме като отделни произведения. Първоначално повечето от тях са публикувани на части в подлистника на списанието на Етцел, а чак след това като цели книги. От 1863 г. Жул Верн пише за Етцел по 2 книги на година и това му осигурява постоянен доход за няколко десетилетия. От 1863 до 1904-а Верн публикува 54 романа за пътешествия, приключения, история, наука и техника за поредицата „Необикновени пътешествия“. Всички персонажи и сюжети са обсъждани с Етцел чак до смъртта му през 1886 г. Но Жул Верн не пише само за тази поредица. Общото му творчество наброява 65 романа, но някои от тях са публикувани едва след смъртта му.
Възрастта не спира Верн да мечтае за морски приключения. Когато започва да печели добре от писане, той първо си купува малка яхта, която нарича „Сен Мишел“ в чест на сина си Мишел. От 1867 г. той редовно пътува – около Европа до Нормандските острови, покрай английското крайбрежие и през Бискайския залив. По време на тези пътешествия той пише и основните си романи, включително „20 хиляди левги под водата“ и „Около света за 80 дни“. Когато забогатява повече, купува още по-голям кораб, а после и трети. „Сен Мишел ІІІ“ имал екипаж от десетина души и пътешествията на Верн ставали все по-дълги, той прекосявал и Средиземно море.
Неговите романи са превеждани непрекъснато, днес вече са издадени на над 150 езика, което го прави втория най-превеждан автор в света след Агата Кристи. За съжаление обаче не всички преводи са точни. Макар че според Жул Верн романите му са предназначени за възрастни, много англоезични издатели възприемат фантастиката му като литература за юноши и издават книгите му в детски поредици. Затова преводачите си позволяват да променят текста, да опростяват повествованието, да съкращават дългите описания и да манипулират диалозите. Понякога било изрязвано всичко, което звучало като критика към Британската империя. Тези недостоверни преводи и до днес често излизат в същия вид на английски.
Мечтателят за приключения имал крехко здраве. Едва 20-годишен, Верн започва да изпитва периодични силни болки в корема. Лекарите така и не успяват да поставят диагноза. За да облекчи състоянието си, Жул Верн експериментира с най-различни диети. Но по-притеснителни били пристъпите на лицева парализа. За целия си живот Верн има пет такива пристъпа, по време на които едната половина на лицето му внезапно ставала неподвижна. Когато станал на 50, развил диабет и последното десетилетие от живота му било белязано от лошо здраве. Той имал високо кръвно, хроничен световърнтеж, шум в ушите и в края на живота си ослепял.
През март 1886 г. 58-годишният Верн попаднал в много неприятна ситуация. Неговият племенник Гастон, едва навършил 20 години, страдал от психично заболяване и изпаднал в пристъп на агресия. Тогава прострелял Верн с два куршума. Писателят оживял, но раната в единия му крак нарушила способността му да ходи и куцал до края на живота си. Оттогава Верн спрял да пътешества.
Романите на Жул Верн оказват огромно влияние върху стийм пънка – поджанр на научната фантастика, който черпи вдъхновение от промишлените технологии на ХІХ век. Капитан Немо от „20 хиляди левги под водата“ става един от героите на комиксовата поредица на Алън Мур „Лигата на джентълмените“.
Много от представите му за бъдещето се оказват удивително точни. Някои от измислените от него технологии по-късно стават реалност. Такава е например електрическата подводница от „20 хиляди левги под водата“ – „Наутилус“, изобретена години след появата на романа. Романът на Верн „Париж през ХХ век“, написан през 1863 г., разказва за обсебеното от технологиите парижко общество през 1960 г. По страниците се появяват небостъргачи, асансьори, коли с двигатели с вътрешно горене, влакове, електрифицирани улици и др. Жул Верн е предвидил дори интернет, разказвайки за механични „калкулатори“, наподобяващи съвременните компютри, които могат да се свързват в мрежа.
Но неговото влияние върху световната литература не се изчерпва само с научната фантастика, стиймпънка или технологиите. Той вдъхновява мнозина още със стиховете си, с приключенската си фантазия, с детайлните описания, които пренасят читателя в атмосферата на романа. Както пише Рей Бредбъри:
„В крайна сметка всички сме деца на Жул Верн“.
За да бъдем още по-добри...
За да бъдем още по-добри и да продължим да бъдем независима медия, не можем да го направим без вас - подкрепете „Площад Славейков“!
Банковата ни сметка (в лева/BGN) С карта през ePay.bg
Площад Славейков ЕООД
IBAN: BG98UBBS80021093830440
BIC: UBBSBGSF
Банка: ОББ
Основание: Дарение