Найден Тодоров и Даниел Хоуп

Фашизъм с посттоталитарни елементи и пълно изтриване на човека

Ученият Денис Греков обяснява защо Русия ще бъде вписана в учебниците като фашистка държава

Руският президент Владимир Путин и членове на руски младежки организации участват в церемония по полагане на цветя на паметника на Кузма Минин и Дмитрий Пожарски на Червения площад в Москва в Деня на националното единство, 4 ноември. Снимка: ЕПА/БГНЕС - Фашизъм с посттоталитарни елементи и пълно изтриване на човека

Руският президент Владимир Путин и членове на руски младежки организации участват в церемония по полагане на цветя на паметника на Кузма Минин и Дмитрий Пожарски на Червения площад в Москва в Деня на националното единство, 4 ноември. Снимка: ЕПА/БГНЕС

Преподавателят по „критическо мислене“ Денис Греков през май 2022 г. публично пише, че Русия се е превърнала в нов вариант на Третия райх. Постът му във Фейсбук е докладван от негови колеги пред ръководството на Руската академия по народно стопанство към президента и той е бил принуден да напише заявление за напускане. Веднага след това Греков напуска и Русия, защото го заплашва полицейско преследване.

Тезата си за руския фашизъм обаче Греков развива още по-широко. В статия за сайта „Холод“ преподавателят обяснява защо режимът в Москва отговаря на всички характеристики на фашизма. Като начало той припомня тезите на професора по история от Йейл Тимъти Снайдер, който казва, че фашистки може да бъде наречен всеки режим, който действа чрез психологически методи за манипулация на масите. Например, трябва да се наложи култ към един вожд – а това вече се случва с Владимир Путин. Втори признак според Снайдер е консолидация около култа към мъртъвците – в Русия това е натрапчивото почитане на загиналите през Втората световна война. И като финал държавната идеология трябва да поддържа мита за „загубения златен век“ на империята, който трябва да бъде възстановен чрез военна победа над враговете. Не е особено важно системата да прилича изцяло на режимите на Хитлер или Мусолини, казва Греков. Ако в нея присъстват изброените елементи, то той е фашистки.

Важна крачка в изучаването на тоталитарните режими прави в началото на ХІХ в. френският аристократ Алексис дьо Токвил. Той подробно изследва американската демокрация, като я сравнява с държавното устройство на Франция след Революцията и наполеоновите войни. Исторически народните маси влизат в политиката именно по тези два пътя, казва той – чрез американската демокрация в Новия свят и Френската революция в Стария. Дьо Токвил установява, че в американското общество диктатурата на тълпата, изразяваща се в изискване за абсолютно равенство, се уравновесява от предпазни механизми – защитава се свободата на субекта, като се лишава мнозинството от възможността да налага на индивида политическата си воля. Ако този баланс бъде нарушен, казва Дьо Токвил, ще се сблъскаме с „деспотия от нов тип, какъвто светът дотогава не е виждал“. Което се случва век по-късно с октомврийската революция в Русия. Според дьо Токвил тогава тоталното равенство ще премине в принуда да се чувства и мисли по определен начин и ще се превърне в тотално безправие.

Това описание дава първа представа за същността на тоталитарните и фашистките режими – изродени форми на демокрация, в която свободата е пожертвана в името на равенството. Демокрацията, разбирана като „диктатура на мнозинството“, вече не е демокрация, казва Греков и посочва, че това е една от най-видимите прилики между сталинския и хитлеровия режим.

Една от главните характеристики на фашизма е претенцията за тоталност, която трябва да се разбира като стремеж на общността да бъде сама по себе си индивидуалност. Това означава, че субектът по принцип не трябва да има никакви желания или психически процеси, противоречащи на общността или несъвпадащи с нея. Човекът се възприема като клетка от организъм, която няма самостоятелен смисъл на съществуване и изцяло е подчинена на „цялото“ и неговите задачи.

В тази логика на „тоталното политическо тяло“ и неговите „естествени“ задачи се вписват идеите на немския фашизъм с неговата концепция за „жизнено пространство“ или болшевишко-сталинския проект за разпространяване на комунизма като „обективен исторически процес“. Хана Аренд пише, че всяко тоталитарно движение не просто иска да унищожи всяка независима форма на субектност, но и стига по-далеч – иска във всеки да установи собствената си субектност. Затова масовите режими първо се стараят да поставят себе си като версия на съзнанието на индивида. Нещо като секта, но в много по-големи мащаби. Това е ключовото различие между тоталитаризма и обикновената диктатура, която просто потиска и налага господството си.

След това Греков подчертава, че основните социални форми на мислене, характерни за руснаците, са наследени от съветския опит. Формирала се е, казва той, така наречената „негативна идентичност“, която има няколко особености. Първо, ресантимент по повод националната изключителност, на която всички уж завиждат и се стремят да я дискредитират. Второ, негативна фиксация върху ценностите – чрез страх от загубата им, а не чрез възможност за придобиването им. Трето, склонност несполуките да се обясняват с външни обстоятелства или враждебни сили, но никога да не се признават собствените грешки. Четвърто, отричане на ценността на алтернативния опит или другата гледна точка.

Тоест всяка друга субектност хората приемат вече като чужда, дори враждебна. Тоталитарната пропаганда внушава недоверие към човека като цяло, формира параноидна склонност да се виждат само враждебни или предателски намерения, като цяло – да се налага идеята, че „живеем, обградени от врагове“.

Путинският режим, отначало автократичен, а после диктаторски, през развитието си все повече залага на експлоатацията на посттоталитарното мислене. Този тренд се оформя още в началото на 90-те с работата на Александър Дугин, казва Греков. Путин често използва в речите си дугински термини като „държава цивилизация“, опира се на дугинската идеологема за противопоставянето на Русия срещу враждебните сили на Запада, обусловена едва ли не от божествения замисъл. Така става ясно, че в Русия се е оформила фашистка идеология, не по-добра от тази на Третия райх, но и с прибавка от посттоталитаризъм.

Това обяснява и формирането на псевдоисторическа картина на света във вида на „истинска историческа памет“. За путинския режим пропагандата и псевдоисторизмът стават изпълнителен механизъм за осъществяване на властта. При това фашистка по същността си пропаганда се представя за антифашистка, защото използва термините „националисти“ и „укронацисти“ по отношение на украинския народ. Така държавата налага своята тоталност в психиката и съзнанието на гражданите, установява Денис Греков.

В заключение той прави уговорката, че могат да бъдат открити особености в путинската система, които не попадат в научната формулировка на фашизма. Но такива е имало и в италианския, и в германския режими, които са влезли в историята като фашистки. Съвременна Русия скоро ще се впише при същия термин в учебниците, заключава Денис Греков.

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

kapatovo.bg

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах