Летен сезон

Този текст е публикуван преди повече от 3 години

Фатих Акин преди Венеция: Голямо кино се създава само с честни и лоялни хора

С филмите си се опитвам да разбера хората, човешкия фактор

В неделя новият филм на немския режисьор Фатих Акин The Cut ще бъде показан на кинофестивала във Венеция. - Фатих Акин преди Венеция: Голямо кино се създава само с честни и лоялни хора

В неделя новият филм на немския режисьор Фатих Акин The Cut ще бъде показан на кинофестивала във Венеция.

През 2009 година режисьорът Фатих Акин пристигна на фестивала във Венеция със своята интимна кулинарна комедия „Храна за душата”. Филм, който спечели наградата на журито. Сега той се завръща на фестивала с The Cut – най-обемната и скъпа лента досега на турско-немския режисьор.

Бюджетът на филма е 21 милиона долара. Сниман е на три континента и е последен в трилогията „Любов, смърт и дяволът”. Всичко започна през 2004-а със „Срещу стената”, който спечели Златна мечка на фестивала в Берлин и разказа романтичната история на двама турски емигранти в Хамбург. През 2007 година „На ръба на Рая” отнесе награда за най-добър сценарий на фестивала в Кан, след като показа как две паралелни смърти обръщат света с главата надолу.

The Cut е написан в сътрудничество с Мардик Мартин („Жестоки улици”, „Разяреният бик ) и разглежда злото, вродено в човека. Във филма участва Тахар Рахим, ролята му е на ковач, разделен от семейството си от отоманските орди през 1915 година. Действие, развиващо се на прага на Арменския геноцид. По чудо ковачът се спасява и научава, че неговите дъщери близначки също, и се отправя на пътешествие по света, за да ги търси.

”Холивуд рипортър” говори с Акин дни преди световната премиера на The Cut в неделя.

ОПЕРНА ГАЛА с РОЛАНДО ВИЙЯЗОН

 

– Какво е усещането да се завърнете отново във Венеция след успеха на „Храна за душата”?

– Помня Венеция като доста хипарско място, много спокойно. Хората се придвижват с велосипеди. Качеството на филмите на този фестивал е много високо и вълнува страстите. Тук има фокус върху свежото и алтернативното в киното. За „Храна за душата” този фестивал беше най-доброто, което можеше да се случи. Да се върна тук отново, ме прави много щастлив, все едно съм в стая без покрив.

– Откъде ви хрумна идеята за трилогията „Любов, смърт и дяволът”?

– Това са три филма от моята лична лаборатория, която се опитва да разбере хората. Но се страхувам, че три ленти не са достатъчни, за да се разбере човешкият фактор.

– Кога започна да ви се оформя идеята за The Cut?

– Това стана през 2007 година. Мечтаех да направя филм за това да загубиш дома си, да загубиш идентичността си и да ги намериш отново в Америка. Спрях да развивам този проект, когато разбрах, че ще излезе много скъп. Когато друг мой проект – за Хрант Динк (арменски журналист, убит в Турция през 2007-а) пропадна, се върнах отново на The Cut. С финансовия успех на „Храна за душата” възможностите за финансиране на този филм изведнъж стана по-ведро.

– Какво е да си партнираш с Мардик Мартин?

– Аз пиша на немски. Когато реших да снимам филм на английски, което е абсолютно задължително, за да може да имаш повече свобода, когато наемаш различни по народности актьори, нямах нужда просто от преводач. Имах нужда от сценарист, който има нужните знания за подобен тип филми. Затова името на Мартин, който е от арменски произход, бързо се вряза в главата ми. Да не говорим, че той е сценарист на безсмъртни класики като „Ню Йорк, Ню Йорк”, „Жестоки улици” и „Разяреният бик”!

Благодарение на това, че се познавам с Мартин Скорсезе покрай фондацията „Световно кино”, се свързах с Мардик Мартин. Посетих го в Ел Ей за 10 дни и направихме ревизия на целия сценарий. Той обърна всичко с хастара навън, което позволи и да намалим малко бюджета, правейки лентата доста по-реалистична.

– Тахар Рахим няма реплики във филма. Колко е трудно да пресъздадеш една история по-скоро с образи и визия, отколкото с диалог?

– Чувствах се много свойски по време на целия процес. Не трябва да се фокусираш върху говоренето изобщо. Връхлиташ веднага в есенцията на сцената. Започваш да мислиш малко по-различно. Не си типичният режисьор. След този филм мога да снимам неми филми до безкрайност.

– Кое ви вдъхнови най-много за този филм?

– Най-вероятно „Америка, Америка” на Елиа Казан. Това е история на гръцки емигрант, който пътува от Анатолия до Ню Йорк. Сниман е през 60-те години. Преди да започна с The Cut, го гледах непрекъснато. Изучавах всеки кадър. Мисълта, че Казан е минал през всичко това, ме направи по-спокоен и защитен.

– Цели осем страни са включени във финансирането на този филм. Как се управлява толкова мащабен проект?

– Такъв тип филм е възможен само с партньори, които наистина обичат киното. Честни, пълни със страст, вярващи, лоялни. Партньори, които вярват повече в артистичния успех, отколкото в боксофис резултатите. А аз имам такива партньори и съм изключително благодарен за подкрепата им.

– Върху какво ново работите?

– Ще ми се след такъв голям проект да се захвана с нискобюджетно кино в Германия. Мисля си за по-мрачен филм, може би трилър. След това мисля да направя детски филм.

 

Източник: „Холивуд рипортър”

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

ДС

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах