Найден Тодоров и Камий Тома

Този текст е публикуван преди повече от 3 години

Фейсбук протестира срещу Морфов

Налага се спешно да чуем мотивите на хъша от Народния театър

Александър Морфов е приел да управлява Народния театър до конкурс за поста. - Фейсбук протестира срещу Морфов

Александър Морфов е приел да управлява Народния театър до конкурс за поста.

Осребри ли Александър Морфов бунта си срещу правителството, както мнозина други днешни бунтовници? Това е казусът, с който хиляди българи започнаха деня си във фейсбук. Само преди около месец режисьорът поведе творците на бунт срещу властта и напусна демонстративно поста „главен режисьор“ в Народния театър в знак на протест срещу политиката в държавата. И още в първия работен ден от Новата година бе обявено назначението му за директор на първата трупа. Как да приемем тази промяна у него?

На 9 декември, след оттеглянето на Слави Бинев от председателския пост в Комисията по култура и медии в парламента, Александър Морфов поиска чрез медиите оставката на кабинета, начело с премиера Бойко Борисов. Малко преди това режисьорът подаде молба за напускане на Народния театър, защото не желае да работи в държавна институция, с чиято политика не е съгласен. Но отказа да се върне в състава.

Вижте какво каза тогава Морфов пред медиите:

„Не смятам да се връщам в Народния театър, поне не засега… Очакванията ми? Целият кабинет да подаде оставка. Защото не Слави Бинев е основният проблем – той е, както каза Костадин Бонев, само гнойната пъпка, която свидетелства за един много дълбок вътрешен процес. Моят протест от самото начало не беше срещу Бинев и неговата личност, а срещу политиката на културен геноцид, която води правителството.

ОПЕРНА ГАЛА с РОЛАНДО ВИЙЯЗОН

Хората се обаждат да ме поздравят с победата. Каква победа? Ние от години мечтаем, очакваме да видим, че тези хора ще се замислят, ще си дадат сметка за бъдещето на държавата… Аз съм възмутен от това правителство, защото то гласува Слави Бинев за председател на комисията на първо място.

Бих ли могъл да изпитвам гордост от министъра на културата? Да, някои може и да се радват на неговата неподправена самобитност, но тя не може да е представителното лице на българската култура, да ни представлява пред света. Ами вижте кои са съветниците му – личности като Калин Сърменов, които до името си имат единствено съмнителна медийна репутация.

Дори да падне това правителство, след няколко месеца ще бъдат преизбрани същите хора. Аз и в предни интервюта съм казвал, че ние просто не сме готови за демокрация.“

Александър Морфов каза, че ще се върне в Народния театър, когато почувства, че нещо започва да се променя: „Когато тези хора, които от години се правят, че не съществуваме, обърнат внимание на образованието, науката и изкуството – нещата, които днес оформят българина, какъвто ще бъде след 20 години.

Културата в момента в момента прилича на една бедна женица, която ръкомаха и се мъчи да отвлече вниманието на някакви хора от техните таблети и айфони. И все пак всяка вечер в софийските театри има поне 4000 души, половината от тях – млади хора. Тези хора се интересуват от нещо.“

Може би културата е започнала по думите му да се променя, затова Морфов е приел предложението на Вежди Рашидов, с когото преди месец не се гордееше.

Ето как фейсбук посрещна новината, че режисьорът, предводителят на бунта срещу липсата на държавна политика в културата, е приел назначението си директор на Народния театър:

– Уважавам много режисьора Морфов, но наистина не ми побира акълът как напускаш в знак на протест срещу един шеф на комисия и една администрация, а после се връщаш като директор, предложен от същата администрация…

– Голям залък лапни, голяма дума не казвай. Думите ги чухме. Сега да видим залците.

– Да, това изглежда като да му запушат устата и той е приел, факт.

– Пак замазване на очи, ако Сашо Морфов е този, за който иска да го мислим, т. е. „пич“, ще откаже, иначе не е морално…

– Ето за какво беше целият „театър“…

– Странно, как ще приеме назначение от толкова презрян от него министър, на когото до вчера искаше оставката?!?

– Необятните български възможности са възпяти в не една и две американски песни от миналия век…

– Нали щеше да се изселва от България само преди няколко седмици?!

– За жалост звучи грозно, с цялото уважение към таланта му!

– „Чудо ли е станало, кажи“ – из песен на Васил Найденов… Да, Александър Морфов отговори достойно на всенародното очакване и благоволи да заеме поста директор на Народния театър. Ама той вече беше, беше, Одисей се връща в своята Итака, така да се каже, не Колумб тепърва да открива непознатата Америка… Спокоен епически мит с гарантиран щастлив край… Добре дошъл в Пантеона на безсмъртните… И късмет, късмет“

– А имало нещо като принципи и морал… Обаче е невалидно по нашите географски измерения. Това интелектуалност ли е?

Александър Морфов е градил репутацията си дълго. Правил го е и чрез спектаклите си, и с думи. Излизал е дръзко срещу властта, когато други се спотаяваха, с риска да си навлече неприятности. Изричал е грубата истина за културата от място, където ще се чуе. Държал се е като хъш. Беше въплъщението на истински интелектуалец – от онези, които измряха и почти не останаха…

Вълнувахме се заедно с него, когато на 10-годишнината на „Хъшове“ пред публиката и пред актьорите, които също се кълнат в него, той заяви това:

Тези години бяхме тук заради вас. Хора като вас продължават да вярват в нещата, в които ние вярваме. Днес театърът е надеждата на отчаяния човек. Толкова сме отчаяни и притеснени от всичко, което се случва, че ни трябва някаква надежда, някаква ръка, стъпало…, някъде да се подпрем, за да можем да продължим. Защото робството продължава твърде много. То не е било само 500 години, вече са 650 години… Робството на парите, алчността, бруталността. Слава Богу, че ви има и вярвате в това, което ние повтаряме като някакви малоумници: че добротата, милосърдието, любовта, честността, жаждата за свобода са неща, без които човек не може да съществува. Това е нашето верую. Ние го правим всяка вечер. И никой не си е позволявал да бъде имитатор на тези чувства. В това се заклевам. Благодаря ви, че през всички тези години бяхте с нас – тези, които заедно с нас вярват в изгубени каузи, в съсипани надежди, в унищожения живот. Но въпреки всичко вярваме, че някак си може би ще се случи нещо. Вярваме, че утре ще стане вчера! Но онова вчера, за което мечтаехме, че ще бъде утре.“

Вярвахме му преди. Вярвахме му и преди месец, когато се опълчи на един „луксозен хъш“ като Слави Бинев и даде оставката си, вместо него. Затова сега се налага спешно да чуем мотивите му да приеме пост от власт, срещу която негодуваше. За да решим дали сме се излъгали във веруюто на Морфов от вчера и да разберем какво е неговото утре.

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

ДС

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах