Фейсбук цензурира скица на Холбайн, внушава неприлични мисли?

Обичаят на Фейсбук да цензурира голямото изкуство стигна от глупави решения до съвсем сюрреалистични след новината, че рисунка на ръка от Холбайн нарушавала стандартите за приличие.

Социалната медия гигант и преди е била критикувана заради забраната на картината на Гюстав Курбе „Произходът на света“ (1866), шедьовър на модерното изкуство, който може да бъде видян от всеки в музея д’Орсе в Париж. Сега, след като не се задоволи с цензурирането на картина, изучавана от всеки студент по история на изкуството, цензорите прекратиха временно достъпа до мрежата на арткритик заради творба, чиято „обидност“ е много трудно да бъде открита.

Никола Пусен, „Нимфа със сатири“, 1627

Все пак „Произходът на света“ на Курбе е творба, която съдържа истинска еротична провокация. Но кой би могъл да види нещо неприлично в рисунката на ръката на Еразъм от XVI век? Явно в прецизната рисунка на дясната ръка на великия хуманист има нещо подозрително, според регулатора Фейсбук. Онлайн империята е променила решението си, след като фенове на изкуството започнаха масово да публикуват рисунки на ръце от художници като Дюрер и Леонардо в знак на протест: а странният акт на цензура бе обяснен като „човешка грешка“.

Би било по-успокояващо, ако случаят бе резултат на компютърна грешка, но според Фейсбук“ това не е алгоритмична злополука. Реален, съзнателен човек честно е помислил, че ренесансовата рисунка на ръка е неприлична. А може би, че е публикувана в нарушение на авторските права? Този въпрос би могъл да отвори гвездото на стършелите, защото рисунката на Холбайн е на повече от 500 години и със сигурност може за бъде разпространявана свободно, особено пък с образователни цели.

Тициан, „Венера от Урбино“, 1538

Объркващо е. Но пък ме кара да мисля. Ръцете могат да бъдат нецензурни в изкуството – разбира се, че могат. Пръстите могат да внушават доста неприлични мисли.

Картината на Никола Пусен „Нимфа със сатири“ (1627) включва ръката, която голата нимфа използва – както услужливо ни обяснява надпис до нея на стената на Националната галерия – за да си достави удоволствие. Тя е толкова „погълната от своето занимание“, сочи надписът, че не забелязва сатирите, които също си доставят удоволствие, като я гледат. Изящните пръсти на Тициановата Венера от Урбино (1538) също лежат многозначително поставени, готови за забавление.

Това е чест сценарий в ренесансовото изкуство. Не е чудно, че когато Едуар Манe рисува как бялата ръка на неговата модерна Олимпия гали собственото й бедро, шокираната публика в Салона се фиксира върху тази ръка като особено нецевзурен елемент. Може би Мане е мислил за шедьовъра на Хокусай „Сънят на жената на рибаря“, когато е рисувал лявата ръка на Олимпия, защото в нея има прилика с малък октопод.

Едуар Мане, „Олимпия“, 1863

В сюрреалистичното изкуство ръката става дори още по-мръсна. Картината на Салвадор Дали от 1929 г. „Печалната игра“ показва статуя на някакъв изтъкнат човек със силно уголемена дясна ръка. Този виновен марстурбатор покрива засрамено очите си, докато фантазиите му се разгръщат пред него. В годината, когато рисува тази картина, Дали работи заедно с Луис Бунюел по филма „Андалуското куче“, който включва млада жена, фиксирана върху отрязаната ръка на улицата, и други кадри, в които мъж гледа ръката си, полазена от мравки.

Може би Фейсбук цензорът, направил тази „човешка грешка“, е гледал вечерта „Андалуското куче“ и е объркал Холбайн със сюрреалист. Излиза, че човешките ръце съвсем не са толкова невинни, в крайна сметка.