Фелини през 80-те: Всичките ми зрители умряха

Как телевизията уби киното

Федерико Фелини (1920-1993) - Фелини през 80-те: Всичките ми зрители умряха

Федерико Фелини (1920-1993)

Някъде в края на 80-те години Федерико Фелини и Сергей Бондарчук пътували с кола из Рим, когато Фелини изведнъж спрял автомобила пред кино, в което вървял един от последните му филми, и казал:

– Да влезем за минута.

Влезли. Залата била празна.

– Къде са зрителите? – попитал Бондарчук.

Америка за България

– Всичките ми зрители умряха, – казал Фелини.

След това той не е живял дълго. Било му е изключително трудно да намери каквито и да е пари, за да снима.

По онова време Фелини пророчески знаел, че медиите ще убият киното. Той първи осъзнал популисткия абсурд на медиите и го показа във филма „Джинджър и Фред“ (1985). Той първи не се уплаши да се надсмее над това плъзнало по света чудовище, което погълна не само италианското, но и цялото световно кино.

Времето на героичната кинорежисура днес е преминало. Режисьорът е бил първооткривател. От него са очаквали откровения. Днес е трудно да се повярва, но за филмите на Антониони в Европа имаше опашки. Дори и на самия Холивуд днес е невъзможно да създаде филми, каквито бяха направени през 40-те и 50-те – „Оттук до вечността“ (1953) на Фред Зинеман, „Най-добрите години от нашия живот“ (1946) на Уилям Уайлър, „Съкровищата на Сиера Мадре“ (1947) на Джон Хюстън, „Казабланка“ (1942) на Майкъл Къртис. Трагичен финал, убити са двамата главни герои, жената си тръгва. Такива сцени са немислими в днешния Холивуд. Героят непременно трябва да победи в пряка физическа схватка с врага. Невъзможно е да се направи и един филм без оптимистичен край.

Bookshop 300×250 2

Защо се случи така? Има много причини, но най-важната е разрушителната роля на медиите.

Телевизията не претендира да бъде велико изкуство, публиката не очаква това от нея. Телевизията промени зрителя, и самият зрител се е променил…


Бел. ред. – текстът е публикуван на страницата на режисьора във фейсбук.

Bookshop 728×90