Феноменът „Путин“

Уроците на историята се учат не от учебниците, а от самата история. Особено когато живеем в исторически възел, в епоха, която ще бъде оценявана като преломна. Затова е особено важно да си отговорим на максимално много въпроси още в мига, когато те изникват.

Интервюто на руския политик в изгнание Леонид Волков, преследван в родината си заради опозиционните си възгледи и напуснал страната още през 2021 г., публикувано в руското издание „Радио Свобода“, помага да се види отблизо какво се случва, когато проспим идването на един диктатор на власт.

На първо място Волков дава отговор на въпроса в какво се състои феноменът „Путин“, как е възможно един човек да остане почти четвърт век на власт в страна, която поне на думи е демократична, и никой да не може да му отнеме тази власт. Според 42-годишния Волков, Путин просто е успял добре да овладее ресурсите, които е наследил.

„Той е добър тактик и много търпелив ученик. Путин никога не е бил забележителен човек. Агент на КГБ по прякор „Молеца“, тройкаджия в училище, слаб студент. Не е направил блестяща кариера. Повечето му колеги са го изпреварили в получаването на звания. Пилеел си времето в провинциален Дрезден на провинциална длъжност. Но имал едно важно качество – добре учел житейските уроци.“

Волков смята, че Путин е поставен за президент в самото начало от Березовски, Чубайс и семейството на Елцин. И това е станало възможно благодарение на телевизията.

„Аха, телевизорът може да направи президент на Русия дори такова нищожество като мен? – разбрал Путин. – Значи трябва да направя така, че телевизорът повече никога да не ме заплашва“. И започнал с установяване на пълен контрол над медиите.“

Волков твърди, че причина за безнаказаността и всесилието на Путин е и Конституцията на Русия, приета по времето на Елцин през 1993 – „бездарна, написана набързо, за месец, като реакция на събитията, суперпрезидентска и мислена за решаване на една задача – парламентът да не може да противоречи на президента“.

Путин, казва младият политик, е успял освен това да създаде и поддържа постоянен изкуствен конфликт между хората в обкръжението си, за да играе ролята на върховен арбитър и единствен носител на легитимност.

„Системата, която Путин построи, се нарича „мафиотска държава“. Това е научно определение. Има дон, глава на мафията. Има лейтенанти, които отговарят за различните ресори. Когато имаш конфликт, отиваш при големия шеф и той разпределя: „На теб 80%, на него 20“. Оня с малкия процент е недоволен, но той не протестира, защото знае, че следващия път ще вземе повече. При Путин – шефа на мафиотския клан – хазарта, наркотиците и проститутките са нефт, газ, земя, застрояване… И той добре поддържа този баланс, защото е бил шеф на петербургската мафия от ’91-ва до ’96-та година.“

Волков се надява някой ден Путин да бъде осъден – единствената възможна присъда е доживотен затвор от Международен криминален съд. Но политикът не вярва, че ще се стигне дотам.

„По-вероятно е Путин да не доживее до никакъв съд и трибунал. Неговите хора ще го гръмнат при някой вътрешен конфликт или ще си отиде заради възрастта и здравето си. Но това не е добре, защото публичният съд над Путин е важна част от историята за пречистването, националното осъзнаване, депутинизацията. Ако сега някой го гръмне в челото, войната ще спре, но Русия няма да научи най-важния си урок.“

Леонид Волков е уверен, че ако Путин не бе започнал войната, можеше да управлява като испанския диктатор Франко още 15-20 години.

Причините за започването на тази война Волков вижда в съчетание от фактори: страх да не загуби властта, имперски комплекс на „събирател на руски земи“ и в крайна сметка – психологията на мошеника, случайно оказал се на власт, който бърза да заграби колкото може повече пари. Все пак – твърди Волков – имперският комплекс е по-скоро измислен, насилен.

„Путин не е като Сталин или Франц Йосиф – с войнишка настройка. Той обича млади момичета, красив живот, прекрасни дворци, шикозни яхти. Но е разбрал, че демонстрираният имперски комплекс е много ефективен. Вдига му рейтинга. Но на първо място е забогатяването.“

Волков смята, че руският народ трябва да осъзнае какво се е случило и тогава ще се появи индивидуалното осъзнаване на персоналната и общата вина.

„Твърде много руснаци продължават да не разбират какво се случва, крият се от реалността зад пропагандни щампи и клишета. Когато успеем да стигнем до тях и когато разберат какво е станало и част от какво са били, те ще се засрамят.“