Фентъзи разказва приказка за политика

„Престъпленията на режисьора“, „Войната приближава“, „Нищо не разбрах, но много ми хареса“, „Най-лошият филм от света на Хари Потър“… такива определения можем да прочетем в ревютата за „Престъпленията на Гринделвалд“, втората част от общо петте планирани в поредицата „Фантастични животни“. Последното (от „Хиндустан Таймс“) е доста пресилено и може да му се отговори с „Хубаво е, но не е готово“. Повечето отзиви в „Метакритик“ са положителни или смесени.

Историята започва там, където свърши предишният филм: могъщият тъмен вълшебник Гелърт Гринделвалд (Джони Деп), заловен от МАКУСА (Магичния конгрес на САЩ) с помощта на Нют Скамандър (Еди Редмейн), няма намерение да прекара живота си в американски затвор. Само няколко месеца по-късно той устройва грандиозно бягство и заминава за Европа, където започва да събира последователи, повечето от които не подозират истинските му намерения: да издигне чистокръвни магьосници, за да властват над останалите обикновени хора. Още младият проф. Албус Дъмбълдър (Джъд Лоу) иска да спре (веднъж вече опустошилия Европа) и готвещ са за нова война Гринделвалд. За целта се обръща за помощ към своя бивш ученик Нют Скамандър. Въпреки че се страхува, магизоологът приема, но не подозира какви опасности и предателства го очакват…

В сравнение с предишния филм, сега хуморът и фантастичните животни са по-малко, атмосферата е по-заплашителна, сюжетът е по-заплетен. Но зрелището е все така великолепно, макар и по-мрачно. От страховития екшън с бягството от затвора, под дъжда в небето над нощния Ню Йорк, през лиричните и комични моменти в лондонския дом на Нют, до епичната финална битка в Париж, филмът почти през цялото време ни държи с широко отворени от почуда очи.

Дизайнерите са осигурили смайващо визуално пиршество и изобилие от любипитни детайли в магическия свят на Лондон и Париж между двете световни войни. Има и няколко нови фантастични животни, например китайска жена-змия и зуву – (също) китайски мелез между тигър и дракон и плюшено котенце от Илиянци.

Визуално, музикално и драматургично „Престъпленията на Гринделвалд“ има всички качества да забавлява както деца, така и възрастни. Музиката на Джеймс Нютън Хауърд е много добра, но като че ли е малко в повече – във филма едва ли има и минута без нея.

Сред недостатъците (които не засягат всеки зрител) е фактът, че ако искате пълноценно преживяване, е желателно да имате прилични познания за света и героите на Хари Потър, както и да помните първата част от 2016-а. Иначе има вероятност и вие да кажете: „Нищо не разбрах, но много ми хареса“.

Сред актьорите изпъкват Един Редмейн – притеснителен и тих герой, Джъд Лоу, като очарователния млад Албус Дъмбълдор, и, разбира се, Джони Деп – неустоимо прелъстителен с абсурдния си злодейски чар. Всички те са повече или по-малко магьосници, а единственият нормален „просто човек“ във филма е Джейкъб Ковалски (Дан Фоглър). Ние, хората, можем само да се гордеем с него. Той е чудесен представител на вида хомо сапиенс – дребен, верен, оптимистичен и приятно закръглен.

– Има ли и други като теб сред хората? – пита го замечтано магьосницата Куийни.

– Не. Като мен съм само аз – отговори съвсем сериозно Ковалски и ни възвръща вярата в човечеството.

Освен това, без да е магьосник, той също има някои специални умения. Ковалски например знае как да отвори врата, заключена с неразгадаемо заклинание – с ритник. Знае и как да открадне сърцето на магьосница – с усмивка. Което категорично доказва, че мъгълите не са по-нисши от чистокръвните магьосници.

***

С този вече десети филм от света на Хари Потър, Дж. К. Роулинг върви по пътя на Джордж Лукас – само че почти два пъти по-бързо и с почти двойно по-висок финансов успех от автора на „Междузвездни войни“. В неговата вселена бунтовниците от една далечна галактика се борят с Империята или Първия ред с бойни космически кораби и въртят лазерни мечове, в нейната – през ХХ-и и в началото на ХХI век вълшебници и други фантастични създания, живеещи сред нас, се борят за мир с хората и срещу зараждащата се диктатура, като размахват пръчици и дресират фантастични зверове.

„Фантастични животни: Престъпленията на Гринделвалд“ е фентъзи филм, подходящ и за тийнейджъри, но в сюжета е вплетена тъмна политическа нишка, която ще бъде разбрана по-добре от възрастните. Героят-престъпник от заглавието е злодей със странна жълта прическа и меден език, способен да въвлече с лъжите си големите маси от „чистокръвни“ магьосници във война с обикновените хора.

„Приятели, днес вие сте дошли, защото копнеете за нещо ново, нещо различно. Времето настъпи, отворете съзнанието си и аз ще споделя с вас… бъдещето. Казват, че мразя немагите, мъгълите, невладеещите магията. Аз не ги мразя. Не. Аз не се боря от омраза. Братя и сестри, магията не разцъфва във всяка душа, а ние все още сме принудени да се крием в мрака… “, прелъстява магьосниците на митинг с нюрнбергски мащаби героят на Джони Деп.

Гринделвалд, разбира се, е много опасен демагог, расист и магьосник супремасист, който смята, че чистокръвните вълшебници имат естественото право да управляват мъгълите „за тяхно добро“ (но предпочита да не го казва директно).

„Ние се борим за свободата си — другото не го говорим на глас“, предупреждава той съратниците си.

От друга страна идеята на американските магически власти, че обикновените маси трябва да бъдат защитени от свободното слово, като се режат езиците на опасните провокатори, едва ли има нещо общо с демокрацията. (Все пак Гринделвалд е истински престъпник, а не само популист, ако си спомним началото на първия филм.) От трета страна, ако през 1927 г. някой беше отрязъл езика на Хитлер… но да не се увличаме в упражнения по алтернативна история.

Важното е, че филмът, освен добро забавление, предлага и по-дълбоки нива — с алюзии, намеци и препратки към стари и нови политически събития. И ни дава добри поводи за разсъждения и опасения.