Ферма за българщината на планетата

Още с появата си „Алманах. История на българщината“ - лековато издание, претендиращо да е истинската история на България - влезе в класациите за най-продавани книги у нас

Снимка: Площад Славейков - Ферма за българщината на планетата

Снимка: Площад Славейков

В несигурни времена човек изпитва инстинктивна нужда да провери здравината на корените си. Това е краткото обяснение за внезапния, масов, дълбок (и крайно повърхностен) интерес към българската история сред хората от всички прослойки, сред елита и масите. Книжният пазар реагира като всеки уважаващ себе си пазар – отговаря на търсенето с лавина от издания – от откровено аматьорски до академично професионални. Изобилието на източници за всеки вкус и всеки предразсъдък е огромно. Но ако в литературата е простимо пристрастието, то историята трябва да пази своята недостъпност от попълзновения на популисти.

Повод за този текст е появилата се преди дни книга, белязана със знака на риалити формата „Фермата“, наречена „Алманах. История на българщината“. Още с появата си изданието влезе и дори оглави класациите за продажби на книги в страната.

Вижте още: ТОП 10 НА КНИЖЕН ЦЕНТЪР „ГРИНУИЧ“

Въпросите ми към този претенциозен том започнаха още от корицата. Алманах предполага периодичност, тоест още на пръв поглед изданието обещава продължение, развитие във времето, повторяемост. Но пък отдолу стои необяснимо уточнение: „история на българщината“. И двете думи, а особено в съчетание, събуждат повече въпроси, отколкото разкриват същността на тежкото томче. Според тълковните речници думата „българщина“ означава „съвкупност от присъщите на българите черти, качества, добродетели“. Цитатите, които доказват легитимността ѝ в българския език, са много малко, най-известният от тях е на Захарий Стоянов:

Америка за България

„…ние сме принудени да причислим Котел в числото на ония градовце, гдето българщината е блещукала и в най-мрачните времена“.

Днес „българщина“ се употребява навсякъде, където се има предвид великобългарската идея – все още стихийна, неоформена в новото време, но яростно захранваща националистически страсти. Очакванията, породени от тази дума в заглавието на така наречения Алманах, са свързани основно с културни парадигми – изграждане на българското самосъзнание, проявите му, развитието на понятието „българско“ във вековете. Но отвъд кориците читателят открива нещо много по-простичко. Става дума за поредната хронологично представена и сведена до учебникарска простота българска история. Такава, каквато я познаваме от тестовете в училище и конспектите в университета. Само поднесена с опит за максимално доближаване до таргета на шоуто „Фермата“ – бързи думи, прости понятия, факти, а не процеси.

Но пък великобългарската идея се промъква като тънка червена нишка в добре оформената полиграфически книга. Започва още в началото, в предговора на проф. Пламен Павлов. С категоричност, подсилена от академичните му титли, проф. Павлов обявява гръмко, че „на територията на България са открити (…) първите свидетелства за разумна дейност на планетата“. На това място възпитаните историци тихо хлъцват от удивление, а разумните хора просто затварят книгата.

Великобългарските изблици на професора не спират дотук. Малко по-късно той със същия апломб заявява, че „цивилизацията Варна е по-ранна от прочутите цивилизации в Месопотамия и Египет“. Очевидно проф. Павлов е подходил към текста, който му е поръчан, по-скоро като водещ в телевизия СКАТ, отколкото като историк и преподавател.

Киномания

След зашеметяващото начало идва големият проблем. Как да се гласува доверие на хроника, която започва с фалшиви (или поне пресилени) твърдения?

Всъщност, ключът за начина, по който трябва да се приема „Алманах. История на българщината“ е даден от единия от продуцентите на „Фермата“, Андрей Арнаудов. В обръщението му към читателя има думи, които са представителни за начина на мислене на цялата целева група на алманаха:

„(…) идолите на детството ми – Гоце, Даме, Тодор Александров и Иван Михайлов. Те бяха моите екшън герои и аз нямах нужда от Рамбо, Терминатора или Роки“.

Българската история не е история за супергерои, не е комикс и не е доказателство, че българите са свръхчовеци. Но точно това е начинът, по който се отнасят към нея тези, които намират „Фермата“ за „риалити на българщината“. Вероятно тази комиксова представа за България е и причината алманахът да бъде илюстриран и със снимки от всички сезони на телевизионното шоу. Развлекателната индустрия се издига до историята по най-елементарния начин – просто се прилепва за нея като паразит, изсмуква разумната мисъл и я превръща в забавление и патриотарска демонстрация.

Опитах се да си представя какво ще предложи втората част на вече заявения алманах догодина. Може би „култура на българщината“? Отново илюстрирана с режисирани снимки на „звезди“, имитиращи тежък селски труд в риалити програма?

Твърде много станаха подмените, твърде лесно стигаме до лековатото. Това вероятно е част от българщината днес.

ДС