Софийска филхармония МЕГАБОРД

В „Площад Славейков“ пишат хора, а не изкуствен интелект.

Фидел Кастро почина на 90

Отиде си Ел Коменданте, свалил от власт Батиста, създал комунистическа държава и преживял десетки опити да бъде убит

Това е краят на една ера за страната и Латинска Америка, обяви Кубинската телевизия. Снимка: ЕПА/БГНЕС - Фидел Кастро почина на 90

Това е краят на една ера за страната и Латинска Америка, обяви Кубинската телевизия. Снимка: ЕПА/БГНЕС

Иконата на Кубинската революция, един от най-добре познатите и най-противоречиви световни лидери, преживял много покушения и преждевременни некролози, в крайна сметка се оказа смъртен и е починал в петък късно през нощта. 

Съобщението за смъртта на Кастро в петък бе очаквано отдавна, предвид възрастта на бившия президент и проблемите със здравето му, но когато най-сетне се случи, все пак дойде като шок: Ел коменданте, основна фигура на въоръжената борба в развиващия се свят – вече не е между живите. Това бе новината, от която приятелите се страхуваха, а враговете отдавна очакваха, пише „Гардиън“.

По-младият брат на Кастро – Раул, който прие президентството на Куба през 2006 г. след като Фидел преживя почти фатално стомашно заболяване, обяви смъртта на революционния лидер по телевизията:

Главнокомандващият кубинската революция почина тази вечер в 10,29 ч.“

Кастро живя достатъчно дълго, за да види как брат му Раул преговаря за края на икономическата блокада с досегашния президент на САЩ, Барак Обама, през декември 2014 г., когато Вашингтон и Хавана обявиха, че ще възстановят дипломатическите си отношения, които бяха прекъснати през 1961 г.

След като пред очите му се смениха девет „наематели“ на Белия дом, той предпазливо благослови историческа сделка с врага на живота си в писмо, публикувано след продължило цял месец мълчание.

Затоплянето в отношенията бе официализирано с посещението на американския президент на Острова по-рано тази година. Кастро не се срещна с Обама и няколко дни по-късно написа унищожителна статия, осъждаща „медените думи“ на президента на САЩ, напомняйки на кубинци за многобройните опити на Америка да го свали от власт и да отслаби комунистическото правителство.

Както животът, така и смъртта на Кастро донесоха дълбоко разделение в обществото. В социалните мрежи хиляди тържествуваха след съобщението за края му, заклеймявайки го като „жесток диктатор“, установил репресивен режим. Други оплакваха смъртта му като на „борец с американския империализъм“ и „харизматичен икона“. В Маями, дом на най-голямата кубинска диаспора в САЩ, хората излязоха на улиците и празнуваха с песни, танци и кубински знамена.

Партийният апарат на комунистическата държава бе подготвен за този момент от юли 2006 г., когато Кастро претърпя спешна стомашна операция и предаде властта на брат си Раул, който остава ръководител на страната. През това време понякога Фидел пишеше статии за партийния вестник „Гранма“ и понякога се появяваше на публични мероприятия – съвсем наскоро (тази година) на конгрес на Комунистическата партия – но без много шум около себе си.

Въпреки смесените реакции при смъртта му, никой не би могъл да отрече едно – той беше изключителна фигура, която остави своя отпечатък върху историята. Преди повече от половин век неговата партизанска армия – „брадатите“, свали от власт корумпираната диктатура на Фулхенсио Батиста, наложи комунистическото управление, предизвика САЩ и превърна острова в преден пост на Студената война.

Той парира инвазията на ЦРУ в Залива на прасетата през 1961 г., както и многобройните опити да бъде убит. Съюзяването му с Москва помогна за задействането на Кубинската криза през 1962 г. – 13-дневната конфронтация със САЩ, които доведе света до ръба на ядрена война.

Щатите отдавна разчитаха на смъртността на Кастро като „биологическо решение“ на проблема с комунизма в Карибите, но когато заместилият брат си, Раул Кастро затвърди властта си и започна провеждането на предпазливи икономически реформи, през 2014 г. след 5 десетилетия най-сетне дойде времето за край на враждебността и възстановяването на дипломатическите отношения.

Все пак самият Раул признава, че Фидел е незаменим. Със силата на своя чар, интелект и политическа хитрост, адвокатът, станал партизански командир, бе живо въплъщение на революцията. Дълго преди смъртта му обаче, миграцията от Куба към САЩ се засили и масово се появиха малки частни фирми.

Неговото най-голямо наследство са безплатното здравеопазване и образование, които донесоха на Куба някои от най-добрите статистически данни за човешкото развитие в региона. Но той е отговорен и за гафове с централизираното планиране и задушаващия правителствен контрол, които заедно с американското ембарго – съсипаха икономиката, оставяйки повечето кубинци без прилична храна и в отчаяна нужда от по-добър жизнен стандарт.

Човекът, който произнесе прословутата реплика „историята ще ми прости“, оставя разделено наследство. По-възрастните кубинци, които си спомнят бруталните времена на Батиста, одобряват постиженията на революцията. По-младите са по-скоро недоволни от геронтокрацията, репресиите и пропуснатите възможности. Но когато говорят за Кастро, дори и те го наричат просто Фидел.

За да бъдем още по-добри...

За да бъдем още по-добри и да продължим да бъдем независима медия, не можем да го направим без вас - подкрепете „Площад Славейков“!

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

Bookshop 728×90