Планетата, от която избухна суперновата Джон Уилямс

Без музиката на Джон Уилямс „Междузвездни войни“ може би нямаше да заема място сред най-влиятелните филми на всички времена. А без музиката на Густав Холст музиката на Уилямс нямаше да звучи по тази начин. Защото „Планетите“ на Холст са първопричината за появата на този саундтрак. А самият той е с огромен принос към масовата култура – след смъртта си.

Столичната публика ще има възможност да наблюдава как избухва суперновата звезда Джон Уилямс – удобно настанена в креслата на зала „България“ на 20 октомври, когато ще бъде изпълнена симфонията „Планетите“ на Гулстав Холст. Оркестърът ще ни поведе между небесните тела, всяко от които олицетворява антично божество – от Меркурий до Нептун, по времето на Холст (1874 – 1934) Плутон все още не е бил открит. „Марс“ е вдъхновил темата за Дарт Вейдър на Уилямс. Американецът е бил 2-годишен, когато е починал Густав Холст.

На сцената в зала „България“ ще прозвучи красивият глас на цигулката Гуарнери дел Джезу от 1729 г. в ръцете на канадския музикант Блейк Полио. Концертът ще бъде дирижиран от Максим Ешкенази.

В програмата ще чуем и може би най-изпълняваното съвременно американско произведение в последните 25 години – Short Ride in a Fast Machine (Малко кръгче с бърза машина) – на американския композитор Джон Адамс. Така организаторите на този концерт ще подчертаят още едно значимо влияние – от Джон Уилямс към Джон Адамс, и то със саундтрака на „Индиана Джоунс“.

Малките кръгчета с големи майстори водят до ново голямо вдъхновение.