Филип Димитров за Желю Желев: Беше човек с принос, остава в историята

Филип Димитров почете паметта на президента Желю Желев в ефира на БНР. Политикът, чийто кабинет в началото на 90-те падна след критики, отправени към него от Желев на т.нар. Боянски ливади, бе поканен на живо в предаването „Конструкция“, за да разговарят за съвременните процеси в българската политика, но водещият не пропусна да му зададе въпрос за Желю Желев, който почина в петък.

„Бог да прости д-р Желев – каза Димитров. – Той беше човек, дал определен принос за България. Неговата книга „Фашизмът“ беше нещо, което се четеше с огромен интерес, защото тя показваше всъщност пълната идентичност между онова, което беше отричано в тази страна, и това, което ставаше в нея. Първият председател на СДС, първият демократично избран президент на България, той остава част от историята, от близката история на България. От там нататък, ако започнем да ровим кой къде е бил, не мисля, че точно сега е моментът…“

Водещият Калин Манолов не бе настоятелен с въпроси за „Боянски ливади“, затова Димитров довърши темата със следното: „Това беше ограничеността на момента. Очевидно в онзи момент, особено хората, които бяха по-скоро към категорията дисиденти, които решаваха в с какво да се разделят и какво да остане, виждаха по-ограничен хоризонт… Този хоризонт по-късно се разшири.“

„В момента чувам от много посоки и най-вече от медиите гласове, които говорят за това колко прекрасно нещо сме загубили в лицето на комунистическия режим и други такива дивотии – каза Филип Димитров. – Има някои хора, които бъркат своя живот като млади хора с това, което е представлявал комунизма. За младите хора обаче е удивително, защото те очевидно се нуждаят от информация, за да знаят, че по-голяма част от нещата, които днес те извършват, по време на комунизма бяха забранени. Те не могат и да си представят за какво става дума, ако не получат информацията така, както в цял свят се поднася информация за нацизма. От друга страна, когато антикомунисти започнат да говорят с крайни и нелепи твърдения за комунизма, нещата се объркват и става нещо глупаво. Невъзможността да се приеме, че някой може да е постигнал нещо, даже и в тези рамки, кара хората сляпо да казват – ако някой нещо е могъл, е направил, значи е имал общо с комунистическия режим.“