Има хора, способни трийсет години да рискуват живота си, за да получат отговор на въпроса „Кой съм аз?“. Филип льо Роа ще ви преведе през Йерусалим, Париж, Берлин и други столици, за да ви разкаже историята на един от тях – теолога Симон Ланж, французин, роден в Бейрут, който се превръща в мишена, без да знае защо.
Преследват го в планетарен мащаб, а в тефтерчето му фигурират три въпроса: какво го свързва с Корана, кои са истинските му родители (осиновителите му умират в автомобилна катастрофа) и възможно ли е да открие някое късче от този пъзел в Кръжеца „Рьонан“. Между другото научаваме, че: Хомейни е най-четеният теолог през ХХ век; западняците не познават писанията на онези, чиито тези оборват; стратегията на ненасилието изисква да сториш най-напред на себе си онова, което искаш да сториш другиму; ислямът изобщо не е духовна, а по-скоро политическа и юридическа религия; „коран” произлиза от кариюн, което означава „четене на юдейско-християнски текстове”.
Портата на Месията е т.нар. Златна порта или една от осемте монументални порти на каменната стена, ограждаща четирите квартала на Стария Йерусалим: мюсюлмански, християнски, арменски и еврейски. Навремето прекият път към Храмовия хълм, или Площада на джамиите, минавал оттам, но през 1541-а портата била зазидана по заповед на Сюлейман Великолепни. Според християните Исус влязъл в Йерусалим точно през тази порта. Според юдейската традиция Месията също ще мине оттам, затова мюсюлманите решили да я зазидат. Портата щяла да се отвори, когато настъпи краят на света. Храмът на Ирод бил два пъти издиган и три пъти преименуван, ала от него днес са останали единствено подпорните стени на площада, както и части от арките. Назареите открай време са се опитвали да си възвърнат Йерусалим и да построят трети храм. През VІІ век Коранът бил създаден именно с тази цел и те влезли в Йерусалим като победители.
На практика Коранът, творение на назарейския прозелитизъм, бил преиначен от арабите, за да послужи на техните военни походи и пропаганда, която нарекли „ислям“. Следва въпросът: ако се оправдае хипотезата за корените на Корана, това ще преустанови ли разделението и противопоставянето? Разковничето е в думите на проф. Герд Погел:
„Историческите изследвания смущават единствено пазителите на догмата. А най-добрият начин да получиш отговор е да си задаваш въпроси. И да се съмняваш в общоприетото. Не оспорвам вярата на хората, нито положителното влияние, което тя може да има върху тях. Оспорвам зловредното ѝ въздействие, когато се използва за политически цели.“
Също като героите си Филип Льо Роа обикаля света, преследван единствено от въображението си и от своята любознателност. Неговата религия е седмото изкуство, неговата Библия е книгата „Хичкок/Трюфо” („Колибри“, 2005). Любовта му към автори като Филип К. Дик и Стивън Кинг го хвърля на попрището на литературата. Прави някои опити в областта на фентъзито и научната фантастика, но решава да остави този жанр в ръцете на своите идоли.
Така създава собствена вселена, населена от „маргинали”, където преобладават екшънът и духовността, маркирани с ужас и красота, бойни изкуства и рок, фалшификати и дзен прозрения. В резултат на една мистериозна среща на панаира на книгата в Порто Векио през 2013-а, Льо Роа се посвещава на тази книга.
„Портата на Месията” не прави препратки към терористите от ДАЕШ и с кървавите нападения във Франция, Тунис, Сирия, Кувейт и Сомалия – но четейки, съзнанието ви често ще ви отнася натам. Целта на тази книга е да забавлява. Но Филип льо Роа прави уговорката, че повечето от историческите и езиковите факти, описани в романа, са верни и се уповават на трудовете на известни ориенталисти, кодиколози, историци, филолози, палеографи и археолози, които са посветили живота си на научните изследвания на Корана. Някои от тези трудове са били публикувани, някои са излизали под псевдоним – често в ущърб на сигурността и кариерата на техния автор. Това ни навежда на мисълта, че отвъд забавлението има и друго, без значение дали авторът е имал подобни амбиции. Отвъд забавлението е предупреждението.
За да бъдем още по-добри...
За да бъдем още по-добри и да продължим да бъдем независима медия, не можем да го направим без вас - подкрепете „Площад Славейков“!
Банковата ни сметка (в лева/BGN) С карта през ePay.bg
Площад Славейков ЕООД
IBAN: BG98UBBS80021093830440
BIC: UBBSBGSF
Банка: ОББ
Основание: Дарение