Филип Рот: С Тръмп всичко е възможно, дори ядрена катастрофа

През 2004 г. Филип Рот издава The Plot Against America („Планът срещу Америка“). Четирите основни персонажа в романа, чието действие се развива между юни 1940-а и октомври 1942-а, са семейство американски евреи от Нюарк – Бес и Хърман Рот и двамата им сина Филип и Санди. Те са пламенни поддръжници на Франклин Делано Рузвелт, но в книгата на Филип Рот Рузвелт губи президентската битка за трети мандат от изненадващ кандидат на Републиканците – авиатора Чарлз Линдберг, чиято победа преобръща не само политиката в Америка, но и самия живот.

Историческата личност Линдберг е изолационист, който използва фраза, заета и от Доналд Тръмп в президентската му кампания, и в словото му при встъпването в длъжност – „Америка на първо място“. Измисленият от Рот Линдберг, както и реалният Тръмп, изразява възхищението си от европейски диктатор, а изборът му насърчава ксенофобите. В романа на Филип Рот чужда сила – нацистка Германия – се меси в американските избори, което води до теорията, че президентът е бил изнудван. В реалния живот, американското разузнаване разследва връзки на Тръмп с Владимир Путин и дали е възможно досие със секретна информация – компромат, да дава на Русия лостов механизъм да влияе на режима му.

В „Таймс бук ривю“ Рот пише, че The Plot Against America не е замислен като политически roman à clef (бел. ред. – книга за реалния живот, замаскиран като художествена измислица). Вместо това той искал да драматизира поредица от „какво, ако“, които никога не биха били прокарани в Америка, но са били „реалност за някой друг“, например за евреите в Европа.

„Всичко, което правя – пише той, – е да дефатализирам миналото – ако такава дума изобщо съществува, като покажа как то би могло да е различно и би могло да ни се е случило.“

Миналата седмица Рот бе попитан по имейл дали това вече се е случило тук. Той отговори:

„По-лесно е да се схване избирането на измислен президент като Чарлз Линдберг, отколкото на истински като Доналд Тръмп. Линдберг, въпреки симпатиите си към нацистите и расистките наклонности, е бил велик герой-авиатор, който е показал огромна физическа смелост и тактически гений в прекосяването на Атлантика през 1927-а. Той е имал характер и, заедно с Хенри Форд, е най-известният американец за времето си. Тръмп е просто един измамник. Релевантната книга за Америка на Тръмп е The Confidence-Man („Увереният човек“) на Херман Мелвил – неговият мрачно песимистичен последен роман, който със същия успех може да бъде наречен и „Изкуството на измамата“.

Американската реалност, „американският берсерк“, отбеляза Рот, затруднява писането на художествена литература. Дали Доналд Тръмп надхвърля въображението на писателя?

„Не става въпрос за Тръмп като характер, като тип човек – имотен предприемач, коравосърдечен капиталист – да надхвърля въображението – отвърна Рот. – Става дума за Тръмп като президент на Съединените щати.“

„Роден съм през 1933-а – продължи той. – Това е годината, когато Рузвелт се кълне като държавен глава. Той беше президент, докато станах на 12 години. Оттогава до днес съм рузвелтов демократ. Виждах много притеснителни неща около това да си гражданин по време на мандатите на Ричард Никсън и Джордж Уокър Буш. Но, каквото и да забелязвах като ограничения на техните личност или интелект, не може да се сравни с човешкия недостиг на Тръмп – невеж за властта, за историята, за науката, за философията, за изкуството; неспособен да изрази или разпознае изкусност или нюанс; лишен от всякакво приличие и притежаващ речник от 77 думи, който по-скоро трябва да бъде наречен кретенски, отколкото английски.“

Филип Рот се отказа от писането на 77 години, но предвид заплахата Тръмп да надене хомот на журналистиката, която е критична към него, в каква роля вижда съвременните американски писатели?

„За разлика от писателите в Източна Европа през 70-те години, американските автори не са се сблъсквали с конфискация на документите си и забрана на децата им да учат в университети. Писателите тук не сме живели поробени в тоталитарна държава и би било неразумно да се държим сякаш сме били, освен ако – или докато – има истинско покушение на правата ни и страната се дави в реката от лъжи на Тръмп.“

Много пасажи в The Plot Against America напомнят чувствата, изразявани днес от уязвими американци – имигранти и представители на малцинствата се тревожат от избора на Тръмп, както евреите от Нюарк са ужасени от този на Линдберг. Книгата също е хроника на техния импулс за отрицание. Избирането на Линдберг ясно показва на 7-годишния „Филип Рот“, че „разбулването на непредвидимото е всичко“:

„Използвано с обратен знак, безмилостното непредвидимо беше онова, което ние, учениците учехме като история, безвредна история, където всичко невероятно за времето си е хроникирано като неизбежно. Терорът на непредвидимото е онова, което историческата наука прикрива, преобръщайки катастрофата в героизъм“.

Запитан дали е време това предупреждение да бъде прокарано отново, Рот отвръща:

„Романът ми не беше написан като предупреждение. Просто се опитах да си представя какво би било положението на еврейско семейство като моето, в еврейска общност като тази в Нюарк, ако бъде връхлетяно от нещо като нацисткия антисемитизъм през 40-те, в края на най-антисемитското десетилетие в световната история. Исках да изобразя как бихме преживели това, което означаваше, че трябва първо да наложа зловеща американска власт, която ни заплашва. А за това как Тръмп ни заплашва, бих казал, че – подобно на разтревожените и движени от страхове семейства в книгата ми – най-ужасяващото е, че той прави всичко по всякакъв начин възможно, включително и ядрена катастрофа“.