Филм за Гео Милев в памет на Христо Карастоянов

С прожекция на документалния филм „Гео Милев в лабиринта на времето“, създаден по фрагменти от книгата „Една и съща нощ“ на наскоро починалия български писател Христо Карастоянов, ще бъде отбелязан денят на рождението му по инициатива на негови приятели, съобщи режисьорът на филма Костадин Бонев. Прожекцията е на 22 февруари от 18 ч. в кино „Одеон“.

Христо Карастоянов беше един от най-сериозните изследователи на живота и творчеството на Гео Милев. Филмът по неговия роман спечели Годишната награда на София за 2022 г., както и Наградата на филмовата критика на фестивала „Златен ритон“ и Годишната награда на Българската филмова академия за сценарий. В него участват Христо Карастоянов, Маргарита Младенова, Иван Добчев, Ованес Торосян и др.

Христо Карастоянов е роден на 22 февруари 1950 г. в Тополовград. Работил е като редактор във вестници, като драматург и директор на Държавния куклен театър в Ямбол, и др.

Христо Карастоянов оставя значима следа в съвременната българска литература. Автор е на над 30 книги, сред които „Кукувича прежда“, романите „Една и съща нощ“, „Животът няма втора половина“, „Т като Ташкент“, „Послепис“, „Името“, „Паякът“ и др.

Завършил е Пловдивския университет, специалност „Български език и литература“. През 1981 г. дебютира с белетристичния сборник „Пропукан асфалт“. Романът му „Аутопия: другият път към ада“ беше един от петте нови български романа, номиниран в първото издание на конкурса на фондация „Вик“ (2003). Печелил е наградата на Корпорация „Развитие“ за непубликуван роман („Смъртта е за предпочитане“), наградата на СБП за документалистика („Записки по исторически наивизъм“), наградата „Златен ланец“ за разказ на годината в конкурса на вестник „Труд“, наградата „Чудомир“ за хумористичен разказ и др.

Негови книги са издавани в Германия, Турция, САЩ.

Носител е награда „Хеликон“ за романите „Името“ (2012) и „Една и съща нощ“ (2014), а общо седем негови книги са номинирани за „Орлето на Хеликон“. За книгата „Една и съща нощ“ Христо Карастоянов стана носител на наградата „Дъбът на Пенчо“ (2014) и Националната награда „Елиас Канети“ (2015). Носител е на първа награда в категория „Проза“ в годишните награди на портал „Култура“ – за романа „Послепис“ (2017). През 2021-ва става носител на Международна литературна награда „Алеко“ за къс хумористичен разказ.

По негови разкази е заснет игралния филм „Следвай ме“ (2003) на режисьора Дочо Боджаков.

Известен е и като публицист – негови статии са публикувани в много български политически и литературни вестници и списания. Той беше и един от авторите на „Площад Славейков“.