Филм за красивия живот, който пропускаме

Патерсън, героят на „Патерсън“ на Джим Джармуш, е шофьор на автобус в град Патерсън, щата Ню Джърси, където живее в малка къща заедно с своята артистична жена, Лора. Във филма Джармуш показва една седмица от неговия живот, която – трябва да предупредим веднага зрителите, свикнали на динамика, напрежение, разтърсващи дилеми, съдбоносни обрати, хладнокръвно насилие и горещи страсти – може да им се види невероятно скучна. 

Патерсън (Адам Драйвър) се буди в тясното легло, целува жена си, Лора (Голшифте Фарахани), която спи до него, закусва, отива пеш на работа, кара градския автобус по маршрута си, прибира се пеш у дома, поверява си пощенската кутия (не в интернет, а отвън на двора) и всеки път я изправя, защото винаги е наклонена, говори си с красивата си безработна, но пълна с творчески планове и любов съпруга, разхожда кучето, пие по една-две бири в близкия бар и се прибира. Няма и следа от отрицателен герой или конфликт – Патерсън не чете вестници, не гледа телевизия, няма мобилен телефон и Фейсбук. Звучи скучно, но всъщност е завладяващо, вдъхновяващо, забавно и много проницателно.

Патерсън зад волана на автобуса си

В „Патерсън“ всеки ден всичко е винаги едно и също (с леки нюанси в историите от бара и разкрита към края тайна на наклонената пощенска кутия…), винаги в този ред. Това не е темпото, в което се развива действието в съвременното игрално кино – това е темпото, в което тече животът в малките полузаспали провинциални градове. Това е и темпото на съзерцанието, а не на действието. Бавното съзерцание, което е единственият начин да разтеглиш времето и оцениш красотата на мига – на много мигове – които иначе минават за миг, преди дори да сме ги забелязали.

Джармуш в „Патерсън“ прави същотото, което героят му Патерсън прави в Патерсън с живота и тефтерчето си: разкрива невидимата за бързащия и невнимателен човек красота на обикновения, всекидневен живот, вижда поезия във всичко и среща поети навсякъде. Такава е магията на града, в който са родени Алън Гинсбърг и любимият на Патерсън Уилям Карлос Уилямс.

Това не е темпото, в което се развива действието в съвременното игрално кино – това е темпото, в което тече животът в малките полузаспали провинциални градове.

Както беше казал един руснак: „героят е поет на действието, а поетът е герой на съзерцанието“. За разлика от повечето герои в киното, героят на „Патерсън“ е поет, а не герой. Бавното кино, също като бавния живот, изисква търпение, но наградата си струва. Ароматът на прясно изпечения рано сутрин в кварталната фурна на края на града хляб е много по-добър от уханието на който и да е кулинарен шедьовър в най-изискания ресторант в центъра.

По подобен начин „Патерсън“ не е киношедьовър, а рядко срещан обикновен, непретенциозен и красив филм – за обикновения, непретенциозен и красив живот, който пропускаме. А Адам Драйвър е актьор, който тепърва ще ни изненадва с великолепните си превъплъщения.

https://youtu.be/ClRNg42G1nQ