Филм за Мюнхенското клане, когато спортните журналисти станаха криминални

Позната история от нова перспектива представя „Фаталният 5 септември“, филм за т. нар. Мюнхенско клане от олимпийските игри през 1972 г. Продукцията – с номинация за „Оскар“ за най-добър оригинален сценарий, ще тръгне по кината у нас на 7 март, 53 години след атентата, завършил трагично за всички страни, участвали в него.

„Фаталният 5 септември“ представя събитията, без да се ангажира политически, изцяло от гледната точка на журналисти, отразявали олимпийските игри. На 5 септември 1972 г. петима от палестинската терористична организация „Черния септември“ нахлуват в олимпийското село и задържат за заложници единадесет членове на израелския олимпийски отбор. В замяна на живота им искат освобождаването на 200 палестински затворници в Израел. Още при отвличането са убити израелският състезател по вдигане на тежести Йозеф Романо и треньорът му. Похитителите и отвлечените се изтеглят с автобус, а после се качват на хеликоптер на път за летището, където ги чака самолет.

В опит да предотвратят бягството им, от западногерманската полиция откриват огън по хеликоптера. Акцията завършва по възможно най-лошия начин – убити са всички петима похитители, но умират и петимата отвлечени израелски спортисти, шестимата им треньори, както и един германски полицай. Жертвите на Мюнхенското клане са общо 17.

Трагедията получава и международен отзвук и се излъчва на живо по американската телевизия. Спортните пратеници на канала Ей Би Си бързо трябва да се преквалифицират и започват да излъчват ситуацията с коментари в реално време – това се оказва първият терористичен акт, показван на живо по телевизията. Решението на телевизията освен това носи на Ей Би Си рекордните 29 награди „Еми“, както за спортното, така и за новинарското отразяване.

Основните фигури в сюжета на „Фаталният 5 септември“ са Джеф (Джон Магаро), млад и амбициозен продуцент, който се стреми да се докаже пред шефа си, легендарният телевизионен ръководител Руун Арлидж (Питър Сарсгард), немската преводачка Мариан (Леони Бенеш) и нейният ментор Марвин Бадер (Бен Чаплин). Филмът представя сложните детайли около високотехнологичните възможности за телевизионно излъчване по онова време, съпоставени с многото заложени животи и решенията, които трябва да бъдат взети на фона на угрозата от изтичащото време. Пред журналистите се поставят множество дилеми, на които зрителите сами да си отговорят, като например: каква е ролята на медиите и журналистиката; може ли да се споделя информация, преди да е потвърдена; редно ли е предаване на живо да включва насилие; как се отразява ситуация, в която извършителите искат внимание и как се запазва границата между новините и зрелището.

Макар и предавана на живо, мюнхенската трагедия е разказана в множество документални продукции и е драматизирана многократно – през 1986 г. например излиза канадският тв филм „Мечът на Гидеон“ за агент на Мосад, който преследва организаторите на терористичния акт по заповед на израелската министър-председателка Голда Меир. Филмът се базира на книгата „Отмъщение“ на Джордж Джоунс, същото издание по-късно става основа за сюжета на „Мюнхен“, трилъра на Стивън Спилбърг. В него Ерик Бана бе в образа на израелски експерт по сигурността, който набира международна група от убийци като отмъщение за атентата (сред тях Даниел Крейг и Киърън Хайндс).

Сюжетът на „Мюнхен“ е писан от Ерик Рот и Тони Къшнър и добавя нов контекст към историята, включвайки множество морални спорове за мисията на персонажите и цената на отмъщението. Тъкмо това допълнение към сюжета навлече на Къшнър обвинения от Ционистката организация в Америка, че „мрази Израел“.

Екипът на „Фаталният 5 септември“ едва ли ще предизвика подобни бурни реакции – режисьор на филма е Тим Фелбаум, избрал да насочи вниманието на зрителите изцяло върху журналистите и етиката на работата им.

„Избирайки да стои далеч от самата ситуация със заложниците, заявките на филма остават неосъществени – пише Бет Уеб в отзива си за филма в „Емпайър“. – Повече време се показва как Арлидж се бори с големците у дома в САЩ, отколкото се разглеждат далеч по-заплетените и належащи политически проблеми, които се разиграват в олимпийското село. Вплитането на тази драма във „Фаталният 5 септември“ може би би довело до един по-богат филм, но въпреки това продукцията е ерудирана и добре изпълнена ода за журналистиката в една аналогова епоха.“

Самият филм има почти изцяло позитивни отзиви в „Ротън Томатоус“, оценен с над 90% одобрение от критика и публика. Но отказът му да се ангажира политически, особено във време, в което израело-палестинският конфликт отново гори с пълна сила в Близкия изток, е страхливо избягване на отговорност, отбелязва Кларис Лоугри в „Индипендънт“.

„Когато става дума за изкуство, думата „аполитично“ служи най-вече като една голяма заблуда – пише тя. – Не може да премахнеш значението и намеците зад думите и изображенията като от прашен стар килим. Нито хората могат да изключат морала и емоциите си – съзнавани или не – като бутон на машина.

Във всеки друг контекст този подход издава липса на любопитство. Но наблюдаван сега, по същото време, когато стотици хиляди разселени палестинци се завръщат в домовете си в Газа, често за да ги намерят в развалини, докато голяма част от медийния свят се отвръща от тях – е, това е потресаващо. Идеята да разкаже историята си аполитично не просто не работи в полза на „Фаталният 5 септември“, тя не е просто погрешна, а смешна.“