Филм за зрители, които вярват в конспирации

Тази година, въпреки че е блокиран от стачката на сценаристите и режисьорите, Холивуд може да бъде доволен. Няколко филма едновременно поставят рекорди в боксофиса, надминавайки в пъти бюджетите си. И ако за „Барби“, „Опенхаймер“, „Мисията невъзможна 7“ и „Индиана Джоунс“ това беше очаквано, то за нискобюджетния „Звукът на свободата“ (Sound of freedom) на мексиканския режисьор Алехандро Гомес Монтеверде може да се приеме като изненада.

Още в първите си три седмици, при това в слабия летен сезон в средата на юли, „Звукът на свободата“ събра повече от 100 млн. долара в САЩ при бюджет от 14,4 милиона, разказва „Варайъти“. Вече започна разпространението му по света, където семплият религиозен трилър очаква още по-благодарна публика.

Сюжетът не се опитва да надскочи средното ниво – бивш агент от американското правителство изоставя службата си, за да спасява деца от сексуализирано робство. Това така добре се вписва в конспиративните теории, разпространявани от привържениците на QАnon (термин за крайнодясна конспиративна теория и привържениците ú, според която обединение на сатанисти педофили управлява световна мрежа за трафик на деца), че филмът буквално разтърсва подготвената от Тръмп и неговите хора публика.

Религиозният трилър е заснет от не особено известния мексикански режисьор Алехандро Гомес Монтеверде. Той е и сценарист на историята, донякъде основана върху реален случай – живота на Тим Балард, основател на неправителствената организация „Операция Подземна железница“.

Ролята на Тим Балард се изпълнява от Джим Кавийзъл, известен от ролята си на Христос във филма на Мел Гибсън „Страстите Христови“. В „Звукът на свободата“ играят още носителката на „Оскар“ Мира Сорвино и Бил Камп („Дамски гамбит“).

Филмът е финансиран основно чрез набиране на средства от зрители с предварително изкупуване на билети, след като „Туентиът Сенчъри Студиос“ се отказва от него. Кавийзъл, който е привърженик на конспиративните теории, включително тази за адренохрома, извличан от деца – активно разпространяван фейк от привържениците на Тръмп – лично се е включил в популяризирането на кампанията.

„Джим Кавийзъл вече много години разпространява идеите на QАnon“, пише общественото радио в САЩ NPR.

Теориите на конспирацията, разпространявани от QАnon, са поддържани и от прототипа на главния герой в „Звукът на свободата“ Тим Балард. Той твърди, че вярва в реалността на адренохрома, и в интервюта е разказвал, че интернет магазинът „Уейфеър“ е продавал деца като мебели.

Филмът е бил гледан и одобрен и лично от Доналд Тръмп, на когото QАnon разчитат да ги „освободи“ от „заговора на педофилите“. Тръмп дори е организирал частна прожекция на „Звукът на свободата“ в голф клуба си в Бедминстър, Ню Джърси.

Проблемът според експерти и журналисти е в това, че историята на спасяването на децата е твърде далеч от реалността, макар да се твърди, че е по истински случай. Според Тим Марчман и Анна Мерлан, журналисти от „Вайс Нюз“, „Операция Подземна железница“ дълги години е разказвала за мисиите си за спасяване на деца, но често описаното или не е подлежало на проверка, или е било съществено изменено. Според двамата разследващи репортери „Звукът на свободата“ само укрепва мита за Балард и неговата група, като се отдалечава от реалността и я украсява. Например, по сюжет Балард съвсем сам се справя с цял престъпен синдикат в Колумбия.

Експертите по борба с търговията с деца също са обезпокоени. Елизабет Кембъл, директор на отдел по борба с търговията с хора към Мичиганския университет, отбелязва пред „Вайс Нюз“, че трафикът има различни форми и се отнася до хора от различна възраст. Понякога децата също са примамени от непознати, както е показано в „Звукът на свободата“, но най-често престъплението по продажбата им е извършвано от най-близките им хора.
Друг особено голям фен на филма е Илон Мъск, разказват от „Варайъти“.

Според някои критици „Звукът на свободата“ впечатлява основно със своята „кинематографична обикновеност и предизвикателна старомодност“. Благороден и красив правителствен агент, идеален съпруг и многодетен баща, Тим Балард рискува живота си, за да отиде в Колумбия и да спаси продадените в сексуално робство деца. В началото на филма той участва в задържането на педофил, но скоро разбира, че подобни акции не помагат на децата и решава да играе на едро.

Първо той залавя човек, който записва порноклипове с деца, като се преструва на „свой“.

„Никога не се доверявай на педофил“, шепне отмъстително зад гърба на престъпника Балард, докато му стяга белезниците.

После освобождава на границата с Мексико осемгодишния Мигел, заловен от още по-отвратителен злодей. Детето моли Тим да спаси сестра му, чието местонахождение е неизвестно, и подарява на ангелоподобния герой медальон с името на неговия светец – Св. Тимотей, при това така, че зрителят разбира – Балард е самият светец.

Второто действие е сложна операция в Колумбия, където Тим се сдобива със свой Санчо Панса, жизнерадостен наркотърговец с прякор Вампиро (Бил Камп). Те се преструват на педофили, които търсят елитен клуб на себеподобни и когато по тяхна поръчка доставят там петдесетина деца, арестуват доставчиците. Но сестричката на Мигел я няма.

Затова в третото, вече почти карикатурно героично действие, Тим и Вампиро, сами и без оръжие, преструвайки се на лекари от „Лекари без граници“, влизат в джунглите на Колумбия, в леговището на престъпниците, където откриват малкото момиче, превърнато в персонална робиня на демоничен тип по прякор Скорпиона. Разбира се, успяват да я спасят и да разбият цялата организация. На финала освободените от супергероя деца танцуват под звуците на тимпани като малки диваци („Това е звукът на свободата“, обяснява Вампиро на спътника си.) В най-прочувствените моменти звучат детски хорови изпълнения. А финалните титри обясняват, че днес в света има повече роби, отколкото по времената на легализираната търговия с хора и милиони от тях са деца.

„Звукът на свободата“ е утешително кино за хора, уморени от сложността на света, където има твърде много страдание и не достигат еднозначни, разбираеми и безспорни подвизи и герои. Затова подобен филм лесно намира благодарна аудитория, особено сред хората, които вярват в конспирациите на „невидимото зло“.