Филмът, изкопиран от „Междузвездни войни”

Това е един изключително неконвенционален сюжет за космическо приключение, но на Джордж Лукас, сценариста-режисьор на „Междузвездни войни”, не му се е налагало да мисли твърде упорито, за да го създаде. Както е признавал, той просто е заел идеята от самурайската класика на Акира Куросава „Скритата крепост” (1958).

„Онова, което ме порази толкова много в „Скритата крепост”, беше, че историята е разказана през перспективата на двамата най-незначителни герои. Прецених, че това би било добре и за „Междузвездни войни”. За това взех двамата най-незначителни герои, както е направил Куросава, и разказах историята от тяхната гледна точка. В случая с „Междузвездни войни” това бяха два дроида”, обясни Лукас през 2001 г.

Куросава вече е голямо име в японското кино, когато привлича вниманието на световната кинообщественост с „Рашомон” – заплетена криминална драма, която печели голямата награда на Венецианския филмов фестивал през 1951-а. Новите холивудски вундеркинди – Мартин Скорсезе, Франсис Форд Копола, Стивън Спилбърг – се прехласват по неговите артистични, философски, но и динамични филми. Куросава е представител на интригуваща чуждоземна култура, но тъй като е повлиян толкова много от Джон Форд и други американски режисьори, творбите му са разбираеми и за западната публика.

„Нека го кажа простичко. Куросава беше моят учител”, заяви Скорсезе през 2009-а.

Някои режисьори не просто се учат от начина на заснемане на Куросава и динамичния му монтаж, но и правят цели римейкове на негови филми. „Седемте самураи” (1954) става „Великолепната седморка” (1960) на Джон Стърджис. „Йоджимбо/Телохранител” (1961) се трансформира в „За шепа долари” (1964) на Серджо Леоне. Широкоекранният епос „Скритата крепост” пък очарова Джордж Лукас. От една страна филмът предлага лудешки екшън и грубиянски шеги, приказни герои и мащабни военни сцени. От друга – показва как една гражданска война би изглеждала в очите на две непохватни и постоянно каращи се нищожества.

Преди много години…

Във филма на Куросава гражданската война се води в Япония през XVI век, а двете нищожества са дрипави селяни – високият Тахеи (Минору Чиаки) и ниският Маташичи (Каматари Фуджиуара). Като дроидите, на които са първообрази, те неспирно се заяждат, докато се мотаят безславно в пустошта, останала след битката; и като дроидите те се разделят, преди да бъдат заловени и да се съберат отново. В крайна сметка са въвлечени в основния конфликт: трябва да помогнат на един брадат генерал (Тоширо Мифуне, звездата в 16 филма на Куросава) да ескортира принцеса Юки (Миса Уехара) до родните й земи, точно както дроидите помагат на Бен Кеноби да заведе принцеса Лея до бунтовническата база. Разликата е, че Тахеи и Маташичи не са предани слуги, а опортюнисти, които са хвърлили око на златото на принцесата. Те може да са C-3PO и R2-D2, но също така са Хан Соло и Чубака.

Вечно каращите се дрипави селяни Маташичи и Тахеи са вдъхновили героите на C-3PO и R2-D2.

Освен селяните, Лукас е твърдял, че останалите сходства между „Междузвездни войни” и „Скритата крепост” са „по-скоро съвпадения, отколкото нещо друго”, но няма нужда да се вглеждате твърде много във филма на Куросава, за да забележите картини, декори и техники, които присъстват и в трилогиите на Лукас. Там е дебелият робовладелец, който би могъл да бъде братовчед на Джаба Хътянина; там са мъхестите гори, които покриват Ендор на еуоките; и там са хоризонталните преходи от една цена към друга.

Лукас дори обмислял да ангажира Мифуне за ролята на Бен Кеноби, който е бивш генерал от Войните на клонираните. И ако някога сте се изумявали от абсолютната нелепост на кралица Амидала, преоблечена като слугинята си в „Невидима заплаха”, можете да проследите хитруването й до принцеса Юки, която се преструва на най-обикновена няма гражданка, за да пътува необезпокоявана през вражеската територия. Пък и може ли да бъде просто съвпадение, че в края на „Скритата крепост” нашите герои са спасени от обезобразен злодей, който в последния момент се променя, както Дарт Вейдър в „Завръщането на джедаите”?

Джордж Лукас обмислял да повери на Тоширо Мифуне, който е генералът в „Скритата крепост”, ролята на Бен Кеноби в „Междузвездни войни”.

Разбира се, безбройните иновации на Лукас правят „Междузвездни войни” толкова вълшебни, но в едно отношение филмът от 1958-а изглежда по-модерен от онзи от 1977-а – и това е акцентът върху принцеса Юки. Лукас е отбелязвал, че Лея е „по-борбена принцеса” от героинята на Куросава, но тази оценка не е съвсем точна, защото Юки всъщност е доста борбена: когато Тахеи и Маташичи за пръв път я шпионират в гората, тя започва да ги налага с пръчка. После освобождава една робиня от господаря й и в замяна благодарната жена я пази от нежеланите постъпки на селяните. И за финал, именно смелостта на Юки подтиква вражеския генерал да премине на нейна страна. Историята в „Скритата крепост” може и да е показана от перспективата на селяните, но в основата си тя е историята на принцесата.

Първата трилогия „Междузвездни войни”, напротив, е историята на Люк Скайуокър. Повечето важни моменти са свързани с мъже, независимо дали тези мъже са човеци, уукита или роботи, а освен Лея няма други значими жени. Ако вземете предвид възрастната слугиня на Юки и освободената робиня, в „Скритата крепост” участват три пъти повече силни жени, отколкото във всичките три първоначални епизода на „Междузвездни войни”, взети заедно. И няма никакви златни бикини.

Принцеса Юки е първообразът на принцеса Лея.

Това разминаване е поправено в „Силата се пробужда”. Дългоочакваният нов епизод включва жена пират и жена щурмовак, а героинята на Дейзи Ридли е по-добър боец от всичките си мъжки сподвижници. Всъщност позите й, когато върти тояга или светлинен меч, може да бъдат заети директно от дуелиращите се генерали на Куросава. Май че наследникът на Лукас – Джей Джей Ейбрамс, също е гледал „Скритата крепост”.

Всичко по темата „Епизод VII: Силата се пробужда“