Филмът на живота на Спилбърг с премиера на „Киномания“

За любовта на едно малко момче към седмото изкуство на фона на разпада на семейството му разказва най-новият филм на Стивън Спилбърг „Семейство Фейбълман“. Заглавието тръгва премиерно по големите екрани у нас на 2 декември, но ще може да се гледа от българската публика по-рано, тъй като е част от програмата на „Киномания“. Прожекцията му на фестивала ще бъде на 25 ноември в Зала 1 на НДК.

„Семейство Фейбълман“ представя Сами Фейбълман – обикновено момче, което израства в Аризона в годините след Втората световна война. Родителите му – пианистката Мици, запазила детския наивитет в себе си, и прагматичният инженер Бърт, често неглижиращ семейството си, проектират очакванията си върху детето, но Сами успява да намери собствения си път. Търсенето на себе си отвежда главния герой в различни градове, докато семейството му постоянно се мести. Смяната на градовете не решава проблемите в семейството, а споровете между родителите оставят трайна следа у младото момче.

В ролите на родителите влизат Мишел Уилямс и Пол Дейно, а Сами – прототип на младия Спилбърг, е Гейбриъл Лабел. В актьорския състав са още Сет Рогън, Джийни Бърлин, Джъд Хърш. Изненадваща поява прави и Дейвид Линч, който се въплъщава в образа на режисьора Джон Форд.

Филмът е обяснение в любов към киното, медитация върху миналото, сътворена с трогателна искреност и носталгия. Заради сюжета си се възприема от критиците като автобиографичен. Подходът е нехарактерен за режисьора, за чийто личен живот в първите формиращи години се знае твърде малко и киноисториците дори го възприемат като подарък. Първите отзиви от специалистите, които вече са го гледали на няколко фестивала, са изключително позитивни, а някои дори изказват предположенията си, че това ще бъде един от силните претенденти за „Оскар“ за най-добър филм и вероятно ще получи номинации за режисьор, сценарий и актьори в главната роля.

В минали свои изяви пред медиите Спилбърг е давал да се разбере, че обвинява баща си за разпада на семейството си. „Семейство Фейбълман“ обаче представя друга гледна точка, режисьорът изглежда не желае да представи родителите си в лоша светлина, отбелязва Питър Дебрюж във „Варайъти“.

„Анализирайки другите филми на Спилбърг, човек остава с усещането, че той е крил фактите за собственото си възпитание зад измислените семейства във филмите си – пише Дебрюж. – Нито един режисьор не е направил повече за деконструирането на мита за американското семейство от Стивън Спилбърг, но ироничното е, че начинът, по който са представени семейство Фейбълман, е много нормален. По темата за американски мит са писани дисертации и са снимани документални филми, но сега, на 75-годишна възраст, Спилбърг прави равносметка на израстването си. Спилбърг е роден разказвач и това са най-ценните му истории.“

Докато сюжетът лъкатуши между различни градове и води към неизбежния развод на родителите на Сами, самият Спилбърг изглежда несигурен накъде иска да поеме историята – вместо да е пречка, това се превръща в едно от най-хубавите качества на филма, смята Алисън Уилмур във „Вълчър“:

„Спилбърг, изключително прецизен режисьор, тук не изглежда сигурен как трябва да изглежда един филм за неговия живот и тъкмо тази несигурност прави филма емоционален. Но и откъде може да знае? Филмът в реалността все още не е свършил.“

Спилбърг сякаш избягва да се задълбава в по-спорните моменти от живота на родителите си, не пропуска да отбележи Бенджамин Лий в „Гардиън“. Развитието на кариерата на бащата на Сами принуждава семейството да се мести от щат в щат, което допълнително задълбочава разрива между родителите, отбелязва критикът. Междувременно момчето постепенно започва да осъзнава, че „чичо“ му Бени е повече от приятел на майка му.

„Спилбърг избягва тези очевидни конфликти и само в няколко момента героите могат да бъдат чути да повишават глас. Но също така избягва да ни покаже по-голямата, по-объркана картина: депресията, тормоза, изблиците на антисемитизъм, развода на родителите му, изневярата. Нито една от тези травми не изглежда толкова драматична тук, вместо това е представена по-скоро като подредена, красива пощенска картичка.“

С продължителността си от 150 минути „Семейство Фейбълман“ е по-скоро за отдадени киномани:

„Прекалено дългото пътуване в спомените можеше да мине без няколко спирки. Но все пак е мило, прочувствено завръщане към спомените“, обобщава Бенджамин Лий.

Билетите за прожекцията на „Семейство Фейбълман“ в НДК са вече в продажба.