Филмът, забранен в Китай с обяснението, че е „вирус за мозъка“ (видео)

Той бе посрещнат като един от най-добрите филми, произведени в Хонг Конг от десетилетия насам, прожекциите му пълнеха залите и получи номинации за две от най-важните азиатски кинонагради. Но ако искате да видите независимата продукция „Десет години“, това може да стане само на частни прожекции, рекламирани единствено във Фейсбук, разказва „Гардиън“.

След като Пекин втвърди тона към изразителите на политически несъгласия, изчезването на филма накара зрителите да се почесват озадачено по главите и да се чудят дали това е дългата ръка на Китай. Синхронът между атаките от континента и съдържанието на „Десет години“ сочеше в тази посока. Филмът е дистопичен разказ, композиран от пет кратки истории, в които Хонг Конг е тотално превзет от Китай, до степен, че нито езикът – кантонски, нито местните селскостопански продукти могат да бъдат използвани свободно.

„Десет години“ разказва пет кратки истории, в които Хонг Конг е тотално превзет от Китай.

Хонг Конг е специален административен район на Китайската народна република с население от 7 милиона души, с официални езици кантонски и английски. Бил е дългогодишна британска колония. На 1 юли 1997 г. е върнат на Китай. Днес Хонг Конг е специален административен район на Китай с висока степен на самоуправление, без отбраната и външната политика. До 2047 г. на територията се гарантира да не се променя социално-икономическата система и статусът на свободно пристанище, да има отделна митница, международен финансов център със собствена валутна система и др.

Премиерата на „Десет години“ се състоя на местен кинофестивал през ноември, преди да получи малко по-широко разпространение следващия месец. Но и през януари, когато изведнъж бе спрян, пълнеше салоните. Този ход съвпадна с директната атака във вестник „Чайна Глобал Таймс“ – рупор на Китайската комунистическа партия на континента – определяща филма като „абсурден“, „прекалено песимистичен“ и „вирус за мозъка“.

Цензурата стана по-явна с решението на Китай за първи път от 1991 г. да забрани живото излъчване на филмовите награди на Хонг Конг, както и на тайванските кинонагради „Златен лъв“ – азиатският отговор на Оскарите. „Десет години“ бе номиниран за най-добър филм и на двете церемонии. Шу Кей, филмов критик и професор в хонгконгската филмова и театрална академия, определи китайската реакция като грешка.

„Мисля, че разбира се, е глупост от страна на Китай да откаже излъчването на наградите. Но това е обичайната им реакция, когато не искат хората да научат нещо. Това е много важен филм. Първият от десетилетия, който показва реалността в Хонг Конг”, казва Шу Кей.

Направен почти без пари – с бюджет от около 600 хил. хонгконгски долара (под €70 000) – филмът носи печалба от всеки екран.

„Приходите вече надхвърлиха 6 милиона местни долара (€700,000) – казва Андрю Чой, един от продуцентите, – и продължава да пълни салонните.“

От „Бродуей съркюит“ – най-голямата разпространителска компания с много салони и на континента, отказаха да отговорят на въпроса защо не показват доходоносния филм.

„Никога не съм чувал филм, който пълни залите на всяка прожекция, да бъде изтеглен ат салоните, но никой разпространител няма да признае за цензура или директен натиск от страна на Китай”, казва Шу Кей.

Вестник „Чайна Глобал Таймс“ – рупор на Китайската комунистическа партия на континента – определя филма като „абсурден“, „прекалено песимистичен“ и „вирус за мозъка“.

Нищо обаче не може да спре феновете. Филмът оттогава е показван на частни прожекции в университети и други наети места. Рекламира се чрез Фейсбук и продължава да пълни залите.

„Всъщност така ни харесва повече, защото имаме шанс да говорим със зрителите след прожекциите”, казва Чоу Кун Уай, един от режисьорите.

След един такъв скрийнинг в Китайския университет в Хонг Конг, притеснен зрител попитал какво може да се направи, за да „спаси Хонг Конг“ от бързото западане и загубата на идентичност.

„Истината е, че всичко в Хонг Конг се случва по-бързо, отколкото в нашия филм“, казва Чоу.

Отвън, на улицата, Рамзи, 16-годишен ученик, разказва, че „Десет години“ го е накарал да се мисли, че „трябва да се направи нещо… Някои от най-мрачните прогнози за Хонг Конг вече се сбъдват, точно сега нямам доверие на Китай. А и англичаните вече не могат да ни помогнат с нищо: никой не иска да се конфронтира с Китай”.

„Нашият филм не е предсказание: той е за необходимостта да посрещнем бъдещето заедно и да не губим надежда, когато изглежда, че злото е по-силно”, твърди Чоу.

Текст под водещата снимка: Кадър от независимата продукция от Хонг Конг „Десет години“. Внезапното изчезване на филма, прожектиран пред пълни зали, събуди страх от цензура.

https://youtu.be/46OjIXuF1f4