Филми за Грета Тунберг, Джамал Хашоги и язидските жени на „София ДокуМентал“

Истории за Грета Тунберг, язидските жени – сексуалн робини на ИДИЛ, и убийството на журналиста Джамал Хашоги ще бъдат разказани на предстоящия фестивал „София ДокуМентал“ (7 – 14 септември). Фокус на форума тази година са човешките права и смелостта на хората да отстояват себе си и достойнството си.

В селекцията „Прекрачи границата“ влизат 40 филма, разпределени в 7 тематични секции. Програматорите са подбрали заглавия от „Сънданс“ и „Берлинале“, с номинации и награди „Оскар“. Прожекциите ще бъдат на три локации – в подкуполното пространство на Ларгото, в „Дом на киното“ и в Чешкия Център. Подробности за програмата може да видите тук.

Секцията „Конфликтна зона“ на фестивала е тежко пътешествие до местата по света, за които войната и травмите от нея не са останали в миналото. Откриващият филм е „Земята е синя като портокал“ на Ирина Цилик, носител на награда за режисура от „Сънданс“ през 2020 г. Филмът разказва историята на семейство, което се опитва да оцелее в конфликта в Източна Украйна от 2014 г. Стихове на Пол Елюар, един от основоположниците на сюрреализма в поезията, дават заглавие на филма и това не е случайно. Режисьорката потапя зрителите в абсурдна, сюрреалистична ситуация, в която майка на четири деца се опитва да овладее живота на семейството в извънредното положение. Семейството снима филм и чрез интервюта, реконструирани сцени в мазето и разговори за изкуство се справят с ужасяващото военно присъствие и постоянните гърмежи и тътени в квартала.

Още четири заглавия влизат в тази секция: „Сабая“ – за стоицизма на язидските жени, експлоатирани като сексуални робини от бойците на „Ислямска държава“; „Дъждът никога няма да спре“ – за сирийско-украински служител на Червения кръст и болезненото му лутане между войната и мира; „Другата страна на реката“ – за кюрдската женска армия в Ефрат, и „Пещерата“ – за подземна болница в Сирия, където жените са извоювали правото си да работят на равни начала с колегите си мъже.

Филмите в програмата „Да се изправиш срещу статуквото“ са обединени от смелостта на главните си герои – всеки от тях се е опълчил на политически режими и обществена несправедливост и е платил за това с цената на репресии и преследване. Тук попадат заглавия като „Дисидентът“, номиниран за „Оскар“, който разказва за убийството на писателя от Саудитска Арабия и колумнист на „Вашингтон поуст“ Джамал Хашоги, и „Бъди моя глас“ – за журналистката и активистка Масих Алинеджад, дала началото на движение в социалните мрежи срещу принудителното носене на хиджаб в Иран.

В същата селекция е и „Машина на порока“ – за срамен период от миналото на Канада. На фона на Студената война Канада започва разследване на федерални служители, които може да са податливи на изнудване от съветски шпиони. Хомосексуалността, тогава считана за „слабост на характера“, става основание за наблюдение и разпит от страна на кралската конна полиция. Чрез т.н. „Плодова машина (Fruit machine) –  устройство, подобно на полиграф, канадското правителство се опитва да идентифицира ЛГБТ служители и да ги отстрани от държавна служба. В продължение на четири десетилетия кариерата на хиляди мъже и жени е съсипана, а животът им унищожен. Интервюираните в „Машина на порока“ разказват за психологическите травми, които са претърпели, за дълбокото чувство на предателство, което изпитват както на лично, така и на политическо ниво, и за извървения дълъг път към промяната на общественото мнение в Канада.

Темата за различната сексуална ориентация е застъпена и във филма „Цветовете на Тоби“, част от програмата „Свободата няма възраст” .Филмът е портрет на семейство, борещо се с половата дисфория на 16-годишния си син Тоби. Преди всичко продукцията отправя посланието, че любовта е всичко, от което се нуждаем. Всички творби в тази секция срещат зрителите с млади хора, които имат смелостта да бъдат свободни, независимо от последиците, които решенията им носят понякога.

Интересни са заглавията и в програмата „Природа: SOS” или „С(рещу) природата“. В нея е селектиран филмът „Аз съм Грета“, който проследява нейното глобално влияние, започнало със стачки в училище и разраснало се до световна кауза. „Възстановяването на Парадайс“ е документален разказ на Рон Хауърд за историята на един от най-смъртоносните пожари в САЩ. Огнената стихия избухва на 8 ноември 2018 г. в живописния град Парадайс, Калифорния, която отнема живота на 85 души, изселва 50 000 жители и унищожава 95% от местните сгради.

В рамките на фестивала предстои и безплатна прожекция на „Моят учител октопод“ – филмът, който грабна тазгодишния „Оскар“ за най-добър документален филм. Продукцията разказва за необичайната връзка между човек и октопод в естествената му среда.

Като част от програмата вече бе обявен най-новият документален филм на Стефан Командарев, който бележи завръщането му към медицинската тематика. „Живот от живота“ засяга темата за трансплантациите, които все по-рядко се случват в България. Режисьорът използва познатия ни от последните му три игрални филма похват да пресече пътищата на няколко напълно непознати и несвързани помежду си герои – 39-годишен журналист, 37-годишен рекламен агент, 23-годишен студент, 51-годишен фитнес инструктор и 35-годишен фермер. Общото между тях е нуждата от животоспасяваща трансплантация на органи. Един от тях вече е претърпял успешна трансплантация, докато останалите все още чакат и таят надежда, че и техният ред ще дойде.

Вижте още: ЧАКАНЕТО НА ОРГАНИ ЗА ТРАНСПЛАНТАЦИЯ – БОРБА ВСЕКИ ДЕН

Още два български филма са селектирани във фестивала: „Тихо наследство“ – за жестомимичния преводач Таня Димитрова, продукция на „НВО Европа“, и „Музика за филм“ – който засяга теми като имиграцията, семейните травми, идентичността и да намериш мястото си в света.

За закриващ филм е избран „Сестри на радиочестоти“ – за десет пионерки на електронната музика, повечето от тях преориентирали се в жанра от сферата на класическата музика. Колажи от архивни кадри са миксирани с футуристичен саундтрак, ретро сцени на танци контрастират ярко с авангардните парчета и лицата на американски тийнейджърки. Всичко това прави лентата да звучи като авангарден арт филм.

„София ДокуМентал“ има състезателна програма, която цели да насърчи младите режисьорки в жанра на документалното кино. Публиката ще има възможност да излъчи своя победител.

Организатори на фестивала са Балкански документален център, Фондация „Конрад Аденауер“ и Чешкият център. Директор на кинофорума е Мартичка Божилова. Фестивалът се осъществява с подкрепата на Национален фонд „Култура“, Столична община и Американско посолство в България.