Филмирате ли се? Не, влизате в самия филм

СОЛУН, специално за „Площад Славейков“

2017-а ще остане като годината на големия фестивален пробив на VR-сеансите. Виртуалната реалност първо се появи на Лазурния бряг в специалния павилион на мексикано-американския режисьор Алехандро Гонсалес Иняриту и оператора Еманюел Любецки с техния 7-минутен филм „Плът и пясък“ (2017).

Омагьосаните зрители в Кан попадаха от шикозния разкош на булевард „Кроазет“ направо в „реална“ среда някъде в мексиканската пустиня, заедно с нелегални мигранти в опита им да преминат границата със САЩ. В суровия неуютен пейзаж, сред лай на полицейски кучета, груби команди, безпомощни вопли и нощна бъркотия, ефектът бе повече от стерсиращ. Четири месеца по-късно и Венецианската лагуна приюти няколко VR-сеанса като част от програмата на най-стария кинофестивал в света. И ето, че сега, през ноември, и Солунският фестивал даде екран на подборка от VR-филми, при това за първи път като нормална конкурсна категория с отделно 3-членно жури.

Този отзивчив рефлекс към новите технологични възможности на екрана не е изненадващ. Още през 1999 г. година тъкмо Солун, и то в първото издание на документалния си пролетен фестивал, представи тогава все още новата дигитална технология в няколко специални сеанса, показа първите цифрови филми и осъществи първи интернет мост с дистанционно участие в дискусия по темата на изявения канадски режисьор и новатор Питър Уинтоник (1953-2013). Така че сега, след средиземноморския бряг на Кан, адриатическия на Венеция и егейският бряг на Солун попада в новата „виртуална карта“ на VR-киното.

Фестивалът все още няма своя специализирана зала за подобни сеанси, затова ползва единствения в града VR-клуб (има един такъв и в Атина), приютен в перфектно обзаведен и технологично безупречно оборудван сутерен в идеалния център на града. Там всеки ден от 16 до 19 часа се провеждат редовни VR-сеанси за зрители, а любопитните фестивални гости ползват привилегията за извънредни индивидуални прожекции. Впрочем, прожекции е смислово разбираем термин, но технологично неточен израз, защото няма реално прожектиране или излъчване върху екран, а всеки зрител попада във виртуална аудиовизуална среда чрез индивидуален шлем (очила, маска). Това донякъде вече е известно от по-ранната поява на подобни VR-игри като ново имитационно стъпало след отдавна популярните компютърни игри и вече обичайните 3D филмови прожекции. А пък децата най-лесно правят еволюционната връзка с изключително популярната доскоро игра „Pokemon Go” с важното уточнение, че при нея върху екрана на смартфоните се смесват нормално видеоизображение от камерата на телефона плюс добавена реалност от компютърно генерирани покемони.

Eксперименталната импресия „Киноскоп“, Франция

Първата селекция в Солун предложи десет VR-продукта с изненадващо разнообразна тематика. Редом с изключително зрелищния подводен филм „Човекът делфин“ (Франция, реж. Беноа Лиште, 10 мин.) стои яркият социално-политически документ „Ние, които оставаме“ (Судан, САЩ, реж. ТревърСнап, Сам Уолсън, 15 мин.). Или експерименталната импресия „Киноскоп“ (Франция, реж. Филип Колен, 9 мин.) се конфронтира с документалния портрет „Ева извън тялото“ (Дания, реж. Йохан Йенсен, 8 мин.). А пък „On Sight” (САЩ, реж. Пабло Фернандес, 5 мин.) е част от VR-документална серия за бежанци, попаднали на гръцкия остров Лесбос.

Сцена от зрелищния подводен филм „Човекът делфин“, Франция

За момента VR-сеансите все още са във фаза на технологично усъвършенстване и са повече любопитна сензация, отколкото реална художествена продукция. Но това са обичайните стъпки при всяка подобна еволюция на екранната комуникация. Не е необходимо да се връщаме чак в края на 1895 година в парижкото „Гран кафе“, за да си припомним първите публични прожекции на братя Люмиер, когато зрителите хукват да бягат при появата на пристигащия влак на Лионската гара, или по-късно първите звукови (тон-филми) и първите стереосеанси (които впрочем датират от далечната 1922 година). Днес те не правят никакво впечатление и се възприемат като нормална практика. Без съмнение, така ще се отнасяме и към бъдещата VR-продукция и нейното разпространение, разбира се, след дълъг път на техническо усъвършенстване и неизбежни медийни трансформации.

Вижте още: ДОБРЕ ДОШЛИ В МИЛАНО, В АДА НА ИНЯРИТУ

СПЕЦИАЛЕН ОСКАР ЗА ИНЯРИТУ, ПОСТАВИЛ НИ В УМА НА ЕМИГРАНТИТЕ