Френската актриса Даниел Дарийо, изминала пътя от „колаборатор с нацистите“ до френска и холивудска звезда, играла с британски легенди като Ричард Бъртън и Кенет Мор, е починала на 100-годишна възраст. Дарийо е претърпяла „малко падане“ в дома си в Боа-льо-Роа, южно от Париж, преди смъртта си във вторник, 17 октомври, съобщава „Сън“.
Това беше краят на една удивителна кариера – макар и опетнена от обвиненията към красавицата, родена в Бордо, за връзки с нацистите. Дъщеря на военен лекар, тя започва кариерата си в киното на 14-годишна възраст в „Балът“. Следват още много роли за Дарийо, която освен да играе, умее да пее и да танцува, включително и в историческата драма „Майерлинг“ през 1936 г. с Шарл Боайе.
Година по-рано тя се омъжва за режисьора Анри Декоан и той я подтиква към Холивуд – необичаен ход за френска актриса по онова време. Дарийо сключва договор с Universal Studios и участва в „Яростта на Париж“ (1938) с Дъглас Феърбанкс-младши.

Даниел Дарийо с Дъглас Фейрбанкс във филма „Яростта на Париж“
Но след капитулацията на Франция пред Германия през 1940 г., Дарийо посрамва семейството си, като сключва договор с „Континентал“ – управлявана от нацистите кинокомпания – и се появява в два техни филма. През 1942 г. дори прави пропагандна визита в Берлин, макар по-късно да настоява, че единствената ѝ цел е била да се види с втория си съпруг, арестуван там.

Дарийо посрамва семейството си, като сключва договор с управляваната от нацистите кинокомпания „Континентал“ и се появява в два техни филма.
Порфирио Рубироса, посланик на Доминиканската република във Франция, е обвинен от германците в шпионаж, скоро след като се жени за Дарийо. Дарийо твърди също, че членовете на семейството ѝ, включително и брат ѝ, са били заплашени с депортация от нацистите, управляващи „Континентал“, които в крайна сметка са работили за шефа на нацистката пропаганда Йозеф Гьобелс.
Когато в крайна сметка Рубироса е освободен, Дарийо се отказва от договора с „Континентал“ и прекарва останалата част от войната под домашен арест във френския алпийски град Мегеве.

С Жан Габен в „Светата година“, 1976 г.
След войната Дарийо се завръща в Париж, където я посрещат с тежки обвинения и лошо отношение. Но това не е пречка за участието й в редица хитови филми, включително „Пет пръста“ (1952) с Джеймс Мейсън. През 1955 г. Дарийо демонстрира тлеещата си сексуалност в „Любовника на Лейди Чатърли“, а след това играе с Ричард Бъртън в „Александър Велики“. През 1961 г. пътува до Англия, за да участва в „The Greengage Summer“ с Кенет Мор и Сюзан Йорк. Сред филмите ѝ, познати на българската публика, са „Червено и черно“ с Жерар Филип (1954), „Светата година“ (1976) с Жан Габен, „Осем жени“ на Франсоа Озон с Катрин Деньов, Фани Ардан, Изабел Юпер и Емануел Беар (2002).
Даниел Дарийо, спечелила почетна награда „Сезар“ за заслугите си към френското кино през 1985 г., продължи да работи до 90-годишния си рожден ден. В една от последните си роли – в анимационния филм „Персеполрис“ от 2007 г., който разказва историята на момиче, растящо след Иранската революция, Даниел Дарийо даде гласа си на бабата на главната героиня.
За да бъдем още по-добри...
За да бъдем още по-добри и да продължим да бъдем независима медия, не можем да го направим без вас - подкрепете „Площад Славейков“!
Банковата ни сметка (в лева/BGN) С карта през ePay.bg
Площад Славейков ЕООД
IBAN: BG98UBBS80021093830440
BIC: UBBSBGSF
Банка: ОББ
Основание: Дарение