Философия на почивката

Като в онези до болка познати филми съм, в които главният герой се събужда все в един и същи ден, който трябва да преживее отново. Днес е двайсет и някой си декември, но не се сещам точно кой. Със сигурност знам, че е неделя, защото някой вчера ми каза, че е събота. Опитах се да си спомня какво правих вчера, онзи ден или п0-онзи ден, но спомените ми се въртят в един сюжет, чийто опорни точки са ядене, пиене, телевизия, спане, ядене, пиене. От няколко дни държавата и нацията сме на пауза и ежедневието и еженощието се сливат в една светло-тъмна маса, в която нещата се случват пак, и пак, и пак…

Един приятел англичанин преди време ми каза, че най-добре опознавал една нация, като я наблюдавал как си почива. Оттогава някак подсъзнателно се опитвам да се отдавам изцяло и плътно на почивките – така да се каже, с научна цел. Открих, че начинът на разпускане е силно свързан с начина на работа и в този смисъл у нас традицията повелява да се правиш, че почиваш, както се правиш, че работиш. Имитацията на почивка обаче не означава, че всъщност работиш, а че правиш това, което се очаква да правиш, когато се казва, че почиваш. Така в почиването, както като във всяка друга дейност, също имаме създаден с годините ред, алгоритъм и традиция. Защото не може просто ей така да се почива! Това би създало една анархия, която ще дестабилизира и без това обърканото от имитация на работа население и ще доведе до истинска подмяна на изконните български ценности, свързани с труда и удоволствието от неговото упражняване. Затова нека прегледаме основните опорни точки на българската почивка и се опитаме да ги погледнем през призмата на научността.

Яденето

„Гладна мечка хоро не играе“ е казал народът и е бил прав. Както в работата, така и в почивката, мечката трябва да е сита, за да може да осъществи каквато и да е дейност, пък била тя и почивна. Всъщност, точно тук е ключът в българското разбиране за почивка – тя е вид труд, който се изпълнява, за да се замести друг вид труд. Да си почиваш означава не да не правиш нищо, а да правиш неща, за които не ти плащат и за които не следва да се оплакваш.

Във всички случаи обаче, след като ще е нужна енергия, ще трябва да има и храна. Затова по време на почивните дни е важно да се готви. И да се яде. По Коледно-новогодишните празници яденето е превърнато в култ, така че отвсякъде те дебнат килограми зелеви сарми, литри боб, километри баклави, баници и тиквеници и всякакви печени животинки. У нас изразът „да се наядем“ има изключително дълбок смисъл. Той е изява на единственото останало бързоразпознаваемо и все още някак достижимо удоволствие от живота.

Всъщност идеята за „нахранването“ е в равностойна взаимовръзка с още две други удоволствия, маркиращи празничния дух у нас. И това триединство най-добре е въплътено в израза „хапнахме, пийнахме – тия три работи“, който нашият народ употребява, за да представи най-кратко и схематично усещането си за празник. Забележете само как деликатният български народ нежно е олекотил значението на тези жизнено важни дейности като яденето и пиенето – нарекъл ги е „хапване“ и „пийване“. Що се отнася до третото удоволствие, то даже не е споменато, а присъствието му е представено чрез неговото отброяване, така да се каже, чрез неговото отсъствие – в израза „тия три работи“. Така свенливият по природа български дух поставя наравно три общочовешки активности, които, в крайна сметка, маркират усещането за делничност и празничност – физическата храна (хапването), физическата нужда от разпускане (пийването) и физическата необходимост от плътско удоволствие (третата работа), която не непременно трябва да бъде назована.

Пиенето

В контекста на по-горното твърдение пиенето по време на празници трябва да бъде гледано не като проява на бягство от действителността, а като отговорна задача, свързана с националния бит и душевност. Когато като студенти оранизирахме купони, смятахме необходимия алкохол по бутилка на човек. В алкохолното меню влизаше добра селекция от различни видове високоградусни напитки, тъй като се залагаше изключително много на правото на всеки свободно и по всяко време да избере различно питие. Така че на глава от населението на купона се падаха по три-четири вида алкохол, все по бутилка.

Подобна щедрост и равноправност може да се наблюдава на всяка българска празнична трапеза. Където и да отидете по време на настоящите празнични дни, няма как да не ви предложат алкохол с иключително висока за домакините емоционална стойност – я на бай Петко от село ракията, я на тате виното, я на един приятел на баба му ликьора. Да откажеш да споделиш алкохола на някого по време на празник може да е равносилно на истинска обида. Затова в българската култура на пиенето добре е застъпено и яденето, наречено в този контекст „замезване“.

В българската културна среда пиенето си има традиции. Българинът не е алкохолик – той е пияница. За да пие, той стои дълго на маса, яде, вдига наздравици и влиза във философски размишления. Да пиеш у нас не означава непременно да се натряскаш като поляк или британец. Употребата на алкохол тук е бавен процес, който има своята логика, завръзка, кулминация и развръзка. На чашка се събират роднини и приятели, казват се истини, водят се спорове, плаче се, пее се и се танцува. И понеже празникът е правене на обратното на това, което правиш в делника, пиенето, точно както готвенето и гледането на телевизия, е перманентна част от него.

Телевизията

Младите хора все повече не гледали телевизия. Може. Те обаче и не ядат толкова, и не пият толкова. И това е просто, защото още им е рано. Рано или късно и те ще достигнат до изначалните национални ценности, свързани с тези празнични дейности, така че да оставим настрана тяхната социална група и да се фокусираме върху тези, които съставляват основната икономическа прослойка на страната – хората между двайсет и пет и шейсет години. Е, те гледат телевизия! А пък тя по празници, особено по Коледно-новогодишните, си има своите непоколебими традиции.

Всичко започва още в началото на декември, когато из студиата започват да плъзват коледни декорации. На бюрото на новинарите се появява боров венец, покай главите на водещите на разни предавания висят бляскави топки, в дъното на студиото се мъдри някоя елха, а пък върху картата на България в прогнозата на времето току се появи някоя и друга дигитална шапчица на джудже или повяваща се зелена клонка.

В коледните дни обаче програмата на телевизиите наистина изненадва с въображение! Най-вече в избора на класически коледни филми! Лично аз тази година за сто седемдесет и първи път гледах „Сам вкъщи“ 1 и 2 и вече мога да се похваля, че знам репликите на английски и български с подобаващата интонация и в точната сцена. По каналите се надпреварват още филмови истории за разменени гаджета, деца и домашни любимци по Коледа, които по силата на коледното чудо откриват някакви житейски истини, за нещастни хлапета, които събират разделените си родители за празниците, за красиви и фръцливи девойки, които по Коледа осъзнават колко са плоски и се влюбват във възпълни и невзрачни мъже с чувство за хумор и висок коефициент на интелигентност.

Особено любими на програмните редактори са още сюжетите, които се занимават със самия Дядо Коледа и неговото семейство. Там са всякакви случки с дошли в извънпразнично време Баби Коледи, внучки, джуджета и елени, които се опитват да вразумят меркантилността на световното население и да му върнат коледното чувсто за празник и чудо.

Наред с класическите филми по Нова година из екраните е пълно и с всякакви програми, които „правят хората добри“. Това са благотворителни игри, репортерски разследвания за семейства, които с петнайсет лева спрятат коледна трапеза и са щастливи да съберат трийсетчленното си семейство около нея, репортажи от старчески и детски домове, от ромски квартали и села, останали без жители, вода или мост.

Веднага след тях идва ред на по-леката част, в която влизат концерти на големи звезди като Лили Иванова и Веселин Маринов. Тези концерти се планират в празничните следобеди или вечери и обикновено са смислено гарнирани с реклами за луканки, ракии, лекарства, подправки и онлайн кредити.

Празничата програма обаче няма да е такава, ако в нея не се включат и обичайните хумористични издания на утвърдени телевизионни формати. Те са особено любими на зрителите, тъй като в тях те могат да надникнат зад екрана на официалността и да видят своите телевизионни любимци полуголи, да падат, да ядат в ефир, да се кикотят неудържимо и изобщо да попадат в различни ситуационни комедии. Това е времето, когато се представят и разни домашни видеоклипчета, минали отдавна по социалните мрежи, с танцуващи старци с бастуни, поклащащи дупетата си дебелички бебенца, котки, които се опитват да хванат коли на рали по телевизора, пияни дядоколедовци, които мощно си прасват челата в багажници на автомобили и почти умират и изобщо всякакви развеселяващи телесната долница и интелектуалната горница неща.

Спането

Да се наспим по време на празниците е силно изразяван и повтарящ се мотив в българската празнична среда. Спането може да се осъществява по всяко време, тъй като то е състояние на духа по принцип. В този смисъл спането няма разграничаваща деня от нощта роля – то е перманентно състояние, чийно израз може да бъде физически, но това не е непременно необходимо. Така спането се превръща във фон на останалите дейности – яденето, пиенето, гледането на телевизия и „третото нещо“, което аз тук за прегледност назовах „инстинкта за плътско удоволствие“. Да се спи е не просто българска мечта за празничност – то е осъществен блян, въплътен в ежедневието на всички нива. Така на нас всичко ни е „в полусън“, „като на сън“ и съответно значението на съня се съизмерва със значението на реално случилото се. По тази причина сънят у нас се помни, тълкува и разказва след дванайсет на обяд – един вид дневният вариант на „полунощ“, когато магично нещата и зависимостите се сменят.

Да спиш по време на празник е спонтанно излизане от кръга на делничното, тъй като самият празник легитимира нарушаването на правилата на делника. Позволено ти е да спиш колкото си искаш и когато си искаш и това даже е един вид празнично задължение, начин на самия празник да се легитимира като такъв. Така че спането също не е случайно – то е израз на цялостна оригинална, българска философия за живота по принцип.

В края на този текст е редно, в името на достоверността, да си призная, че пиша от леглото. В полусънното състояние на празничност, между пиенето и яденето на обяд и това вечерта, ще изпадна за малко и в телевизионната реалност. Подочух, че някакъв самолет бил изчезнал. Навън имало сняг, разбирам от социалните мрежи. Продължавам да не знам коя дата сме, ама мисля, че е някъде към обяд, защото ми е гладно, а и от два часа не съм спала.

Ааайдееее, весели празници! Да си хапнете, пийнете и тия три работи!