Найден Тодоров и Даниел Хоуп

Този текст е публикуван преди повече от 3 години

Повече от притурка към властта

Изложба в Етнографския музей разказва за една забележителна жена, сред най-ярките личности в културата преди 1944 г. - Евдокия Петева, съпруга на Богдан Филов

Евдокия Петева-Филова в залеза на дните си. След години на самота и отчаяние, тя умира забравена от държавата през 1973 г. Нейният огромен труд обаче продължава да живее и днес. Снимки: Емил Георгиев и Архив на Етнографския музей - Повече от притурка към властта

Евдокия Петева-Филова в залеза на дните си. След години на самота и отчаяние, тя умира забравена от държавата през 1973 г. Нейният огромен труд обаче продължава да живее и днес. Снимки: Емил Георгиев и Архив на Етнографския музей

Комунистическата система е като смъртоносен вирус за интелигенцията. Отнема гласа й. Парализира тялото й. Смачква волята й и бавно я убива.

След 9 септември българският елит е разкостен с кирка и заровен с лопата с надеждата, че ще бъде забравен. В жилестия, смъртоносен юмрук на новата власт попада и една изключителна личност и учен от европейска класа – Евдокия Петева-Филова. Образована в Германия през 20-те години на миналия век, тя е изкуствовед и етнограф с огромни познания. Посвещава живота си на изследването на българските шевици, накити и керамика, и ги показва на света. Изследва модерното българско изкуство. Пише първата монография за художника Иван Милев. С идването си комунистите не се церемонят. Изселват я в провинцията. Забраняват й да работи. Обричат я на мизерия, страдание и забрава.

На тази изключителна жена е посветена изложбата „Евдокия Петева-Филова – Завръщане в двореца“, подредена преди дни в Националния етнографски музей от кураторите Анита Комитска и Георги Царев. Това е не само експозиция в чест на една достойна българка. А и опит да бъде поправена историческа несправедливост.

Любов, отдаденост, прецизност

ОПЕРНА ГАЛА с РОЛАНДО ВИЙЯЗОН

От учебниците по история познаваме Евдокия просто като съпруга на министър-председателя Богдан Филов, т.е. като притурка към властта. Преди всичко обаче тя е част от интелигенцията отпреди 9 септември. Защитила докторат по история на изкуството и философия във Вюрцбург и специализирала в Париж, Евдокия Петева избира да работи за България. През 1925 година тя постъпва в Етнографския музей като уредник.

evdokia_bogdan-a

Евдокия и Богдан Филови

Изложбата, подредена в бившия Царски дворец, ни води между оригиналите на бродериите, които дамата някога е държала в ръцете си и е изследвала с любов, отдаденост и прецизност. Шевиците са открити след 2-годишен, упорит труд между 6000-те везби в колекцията на Етнографския музей. Ярките им цветове, невероятни форми и майсторска изработка спират дъха.

4

Някои от българските носии, показани през 1930 година в изложба, организирана от Евдокия Петева в Хага.

5

Оригиналните шевици, за които Петева е писала в наши и в престижни западноевропейски научни издания. Всички те са открити от кураторите на изложбата след 2-годишен труд.

Оригиналните шевици, за които Петева е писала в наши и в престижни западноевропейски научни издания. Всички те са открити от кураторите на изложбата след 2-годишен труд.

3

Още по-силно впечатление оставят накитите – великолепни игли, огромни, инкрустирани с камъни колани и ювелирни бижута, за които Петева е писала в престижни западни научни издания и енциклопедии.

12

Спиращите дъха български накити, изследвани и описани от Евдокия Петева в десетки научни публикации.

11

9

Сред най-впечатляващите експонати, показани в Етнографския музей, са огромният колан с камъни.

14

8

16

13

Наясно с красотата и стойността на тези предмети, Евдокия искала да ги покаже извън граница. Благодарение на отличното си образование и перфектния си немски и френски език (а според някои източници, и италиански), тя поддържала връзки с музеи из цяла Европа. През 1930 г. организирала голяма изложба с наши шевици и носии в Хага, на която присъствали холандската кралица и майка й. Експонати от нея също са показани в Етнографския музей.

Животът в черно-бели кадри

Евдокия се превръща в посланик на българската култура по света, много преди да се омъжи за проф. Богдан Филов. И тази роля й отива, предвид образованието и произхода й. По линия на майка си Неда тя е потомка на богатия казанлъшки род Папазоглу – голям производител и износител на розово масло. Баща й пък е полковник Васил Петев – началник на Висшето военно училище в София. Известен е и като военен възпитател на бъдещия престолонаследник княз Борис Търновски.

evdokia_young-a

Защитила докторат по история на изкуството и философия във Вюрцбург и специализирала в Париж, през 1925 година младата Евдокия избира да работи в Етнографския музей в София.

Родена през 1901 г. в Шумен, Евдокия израства в центъра на София с брат си и двете си сестри. Със серия от черно-бели кадри изложбата ни води през живота й. Виждаме аристократична къща от детството й, проектирана от австриеца Фридрих Грюнангер (създател също на разкошния дом на дипломата Харалампи Сърмаджиев – днес резиденция на Турското посолство и на къщата на Яблански, бивше Китайско посолство и настоящ частен клуб). Днес разкошната сграда, намирала се някога до днешната Турска легация, не съществува – бащата на Евдокия събаря къщата. Решил, че е малка за многочленното семейство и на мястото й вдига кооперация с апартаменти за себе си и за четирите си деца.

Снимките показват също моминското й жилище, което след сватбата си през 1932 година дели със съпруга си проф. Богдан Филов.

evdokia_house-a

Аристократична къща от детството на Евдокия, проектирана от австриеца Фридрих Грюнангер. Домът е тесен за голямото семейство Петеви.

evdokia_bogdan_1-a

Евдокия със съпруга си, проф. Богдан Филов, в дома им на ул. „Кракра“

Обърнете внимание и на една лишена от фокус фотография, събрала в себе си две епохи. Пред обектива семейство Филови позира пред стенописа „Охрид“, създаден от Бенчо Обрешков над камината в хола им. Върху стената е изрисувана и черква. Когато министър-председателят и регент Филов е разстрелян, а жена му – изселена, в дома им са настанени сестрата на прочута комунистическа деятелка и семейството й. С нанасянето си те изчегъртали кръста от нарисувания храм. А на мястото му изписали правоверна петолъчка.

evdokia_stenopis

Семейство Филови пред стенописа „Охрид“, направен по тяхна поръчка в апартамента им от Бенчо Обрешков. След като Богдан Филов е екзекутиран от т.нар. Народен съд, а Евдокия е изселена от София, в дома им е настанена сестрата на известна комунистическа деятелка.

Едно неочаквано завръщане

Evdokia-portret

Портретът на Евдокия, нарисуван от Дечко Узунов. Години след прогонването й от столицата, прочутият художник и още шепа творци молят властта да й позволи да се завърне в София.

Прогонването на Петева от София е отбелязано в експозицията на Етнографския музей. Върху стената виси заповедта за изселването й, предоставена от Комисията по досиетата. С нея тя не само е изпъдена от София, а и от обществения и научния живот. Запратена е в единия край на България, възрастните й родители – в другия. Въпреки настойчивите им молби, властта отказва да им даде информация за дъщеря им. Така оставя у тях убеждението, че е мъртва.

Всъщност Евдокия не е нито мъртва, нито истински жива. След 9 септември някак съществува.

Първоначално е пратена в Дулово. По-късно – в Русе и Ловеч. През 1957 г. я разпределят в Самоков.
Комунистите й забраняват да работи, обричайки я на мизерия. Но въпреки че я лишават от близки, от шанс за реализация и от достоен живот, не успяват да отнемат най-ценното – нейния блестящ ум. За да се препитава, тя дава уроци по немски и френски. А за да държи интелекта си буден, издирва оригинални документи за възрожденския художник и иконописец Никола Образописов и ги събира в книга.

Най-хубавите години на Евдокия минават далеч от дома й в самота и вероятно – в отчаяние. Вече е възрастна и болна, тя предизвиква съчувствие не у властта, а сред шепа известни художници и скулптори. Сред тях са Стою Тодоров, Васка Емануилова и Дечко Узунов, който е работил с Петева като художник в Етнографския музей и дори е я е рисувал (портретът е предоставен от наследниците й специално за експозицията и е закачен над една от камините в бившия Царски дворец). Творците пишат до Софийския градски съвет с молба Петева-Филова да получи отново софийско жителство. В края на дните си тя се връща в столицата.

Писмото от интелектуалци с молба Евдокия Петева-Филова да бъде върната в Съфия

Писмото от интелектуалци с молба Евдокия Петева-Филова да бъде върната в Съфия

Не знаем как е живяла в „остатъка от деня“ си. Наясно сме само, че за нея слънцето завинаги е залязло през 1973 година. Изложбата в нейна чест обаче хвърля светлина върху дългия й, смислен и труден път. Показва ни я като една от най-ярките личности, работили в Етнографския музей. И като част от онази аристокрация на духа, която не бива да забравяме.

Изложбата „Евдокия Петева-Филова – Завръщане в двореца“ в Националния етнографски музей е съфинансирана от Националната комисия на ЮНЕСКО. Тя е част от инициатива „Да възродим етнографския музей“ и ще бъде отворена за публика в продължение на една година.

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

kapatovo.bg

Този сайт използва „бисквитки“ с цел анализиране на трафика и измерване на рекламите.

Разбрах