Картина от XIX век с Колизеума убеждава Ридли Скот да снима „Гладиатор“

Точно преди двадесет години „Гладиатор“ тръгна по големите екрани и днес феновете все още се надяват на продължение на историята за римския генерал Максимус. По повод годишнината на филма „Холивуд Рипортър“ се свързва с продуцента му Дъглас Уик, за да разкаже за промените в сценария, алтернативния финал, предизвикателствата по време на снимките и за усилията, положени за убеждаването на Ридли Скот да се заеме отново с проекта.

Според „Холивуд Рипортър“ няма друг режисьор, който би могъл да реализира епоса, спечелил през 2001 г. пет награди „Оскар“, сред които и за най-добър филм. През 2000 г. талантът на Скот се съчетава чудесно с все още новата CGI технология и с уменията на голям екип зад камера, който работи по декорите.

„Донесохме [Уик и изпълнителният продуцент на студио „Дриймуъркс“ Уолтър Ф. Паркс] на Скот картина на римския Колизей от края на XIX в. – раказва продуцентът. – Сенките на нея бяха красиви и изглеждаше леко идеализирана, тъй като бе прочит на Британската империя. Ридли я погледна и каза: „Ще направя филма, независимо от сценария. Заемам се“.“

По продължение на „Гладиатор“ се работи вече няколко години и предвид проточилия се процес, някои фенове и представители на индустрията остават скептични, че някога ще бъде реализирано. Уик твърди, че ще продължат напред, само ако сценарият е „достоен да наследи оригиналния филм“.

„Работим по продължението, да. Всички са респектирани от първият филм – казва Уик. – Между другото, много сценаристи, с които говорих, казват: „Страх ме е да го докосна“ и „Не искам да го направя, ако ще бъде просто продукт“, което, разбира се, никой от нас не обмисля. Така че си работим и всички сме на мнение, че ако успеем да създадем нещо достатъчно добро на хартия, ще продължим нататък.“

Уик си припомня първите дни на „Гладиатор“, когато филмът съществува единствено на хартия. Сценарият не се харесал на първото голямо студио – от там сметнали, че историческите филми са мъртви и подобна продукция няма шанс да се превърне в блокбъстър. От „Дриймуъркс“ на Стивън Спилбърг обаче веднага приемат да финансират сценария на Дейвид Францони.

Един от проблемите по време на снимките е смъртта на актьора Оливър Рийд. Заснети са вече две трети от неговите сцени и екипът по специалните ефекти работи с готовия материал, за да развие неговата подсюжетна линия.

На въпрос какво би постигнал днес със същия бюджет, Уик отговаря, че техният бюджет бил „разумен“ в сравнение с други големи продукции. Не успели да си позволят единствено създаването на носорог за гладиаторската арена със специални ефекти.

Продуцентът си припомня и алтернативния финал, който екипът подготвял. В първоначалната версия Максимус (Ръсел Кроу) трябвало да напусне Рим, за да се върне с армия, която да се опълчи на Комод (Хоакин Финикс). Това обаче не изглеждало убедително, затова продуцентът Уолтър Паркс предлага Максимус да бъде ранен.

„Да убиеш водещ персонаж е много трудно начинание. Трябва да имаш подкрепата на студиото, а в случая Уилям Никълсън (вторият сценарист) беше много полезен и откри начин да остави трохички от задгробния живот в сценария. Защото едно е да имаш идеята на хартия и съвсем друго да я реализираш. Много смъртоносни предизвикателства се изправяха пред нас, и всеки път ги разрешаваше някой от екипа“, казва Уик.

Не съвсем смъртоносно, но все пак предизвикателство било Скот да убеди „Дриймуъркс“, че Финикс е най-подходящият избор за образа на Комод. И в крайна сметка това се оказва едно от изпълненията, които „издигат филма на друго ниво“, коментира Уик. Имало различни варианти и за ролята на Максимус, включително Мел Гибсън, но „не знам какво щяхме да правим, ако Ръсел Кроу не съществуваше в този момент“.

Колкото до последиците за киното след пандемията, Уик е спокоен в дългосрочен план.

„Както се оказва, хората обичат да бъдат с група от хора и да споделят преживяването в киносалон. Но мисля, че проблемът през последните години, е, че това вече не е навик, както беше преди. Трябва да създадеш нещо, което хората да нямат търпение да видят – това не е лоша мотивация за хората, които правят кино“, обобщава продуцентът.