В „Площад Славейков“ пишат хора, а не изкуствен интелект.

Фрагменти от Нощта на музеите

Обезсърчаващи опашки, навалици от печатари и златни съкровища при безплатен вход (снимки)

Композиция на голям и малък елен. Снимки: Емил Георгиев

Преслав ГАНЕВ

21.05.2017

София плавно пада в мрак. По улиците в центъра се разминават групички млади и нетолкова млади хора с тъмносини програми. Пред повечето музеи се вият обезсърчителни опашки. За да се видят някои експозиции – като Надсентмиклошкото съкровище, което скоро напуска България обратно към Виена и навярно в следващите десетилетия няма го видим тук, – пред културните институти се вият дълги опашки. В събота вечер протече поредното издание на Нощта на музеите, в София и из цялата страна.

Никога не съм обичал това събитие – не ме вдъхновява мисълта за ордите преследвачи на печати, бутащите се хаотично хора, неспособността да видиш експонатите в музеите сред стотиците други зрители, липсата на необходимото самовглъбяване, за да се насладиш на изкуството (и понякога махленските свади пред погледа на Пейо Яворов).

Разбира се, казано така, това е пресилено, а прекомерният интерес важеше най-вече за най-атрактивните дестинации – като Археологическия музей, където временно е изложено Надсентмиклошкото съкровище. Буквално хиляди хора имаше във всеки момент на опашката срещу Президентството снощи – средно се чакаше между час и час и половина.

Опашката пред Археологическия музей…

… се вие надалеч по „Леге“.

Моят съвет е да отидете да видите находката спокойно. Отделете този час, за да му се насладите, вместо да чакате реда си. Златните съдове са в музея до 9 юли – билетът струва 10 лева (но само 2, ако сте ученик или студент), а всяка последна неделя в месеца входът е „свободен“. Така че – резервирайте си 28 май.

Софийската градска галерия традиционно е на много високо ниво. От съвсем скоро там има две нови изложби – едната е за тенденциите в италианското изкуство от ХХ и XXI век, а втората, на горния етаж, е на фотографа Алекс Майоли, който очертава положението на бежанците и отношението към тях в страните в Европейския съюз. Ако я разгледате (което силно препоръчвам), несъмнено ще забележите, че част от най-въздействащо-покъртителните снимки са всъщност от България. Билетът за СГХГ е наистина на символична цена – 2 лева.

Преди да напиша този текст (а и преди изобщо да тръгна из музеите в събота вечер) се опасявах, че той до голяма степен би наподобявал миналогодишния – с малкото изключение, че в къщата на Яворов вече не може да се влиза. Затова и докато крачех сред експозициите и по улиците, търсех просто конкретни интересни случки, които да разкажа. Ето и няколко фрагмента, които ме впечатлиха.

• Невръстно дете в количка жадно протяга ръчички към „Недосегаем“, сферична скулптура от пирони, в която има телен човек. На метри от нея руса жена се снима пред фигура на Капитолийската вълчица и получава забележка да не стои толкова близо.

• Изискан спретнат мъж обяснява на семейството си (навярно?) на английски за картините, които наблюдават заедно. Вглеждам се по-внимателно – вратовръзката му е „Звездна нощ“ на Ван Гог.

• Опашката пред будката за сладолед пред Народния театър е голяма почти колкото тази пред Двореца. Долавя се разговор за Бредбъри.

• Новият министър на културата Боил Банов пресича със семейството си (навярно?) ул. „Дякон Игнатий“, при „Гурко“. Момиченцето с него размахва весело програма на Нощта на музеите и пита накъде отиват сега. (Б.а.: Похвално е, че министърът на културата е и човек на културата, а още по-хубаво е, че това няма да ни бъде натрапено от пресцентъра на институцията.)

• Млада влюбена (навярно?) двойка гледа триптих на съблечена жена. Момчето почти раздразнено пита:

„Добре, това сега какво ти говори? Каква емоция ти създава?“

• Из претъпканите изложбени зали на Двореца група младежи се разбират все пак да дойдат отново тези дни, за да разгледат спокойно.

Последното го чух и миналата година (поне няколко пъти). Съветвам ви да го направите и вие – поне ако държите да разгледате самите експозиции. Но ако търсите всеобщо въодушевление, весела глъчка, впечатлителни детски погледи и заряда на груповото обемане на културата, Нощта на музеите е точно за вас. И всъщност това е прекрасно!