Франко си тръгва, Червената армия остава – засега

Да вземем пример от Испания, защото и ние имаме подобен проблем, от който трябва да се отървем

С триумфално вдигнато оръжие Паметникът на съветската армия доминира столичния пейзаж. Снимка: Емил Л. Георгиев/Площад Славейков - Франко си тръгва, Червената армия остава – засега

С триумфално вдигнато оръжие Паметникът на съветската армия доминира столичния пейзаж. Снимка: Емил Л. Георгиев/Площад Славейков

Дългата сага с костите на испанския диктатор Франко е на финала си. В четвъртък, 24 октомври, те ще бъдат извадени от гроба му в Долината на падналите и препогребани в мадридско гробище. Криптата, в която сега лежат останките на каудильото, се превърна в място на събирания на хора с реакционни възгледи и носталгици-почитатели на желязната ръка и подкования ботуш. Което ни подсеща, че и ние имаме подобни места за преклонение пред тиранията, от които трябва да се отървем.

А беше време, когато испанците можеха да вземат пример от нас. Ние погребахме нашия комунистически „каудильо” значително по-рано. Още през юли 1990 г., докато Тодор Живков излизаше от следствения изолатор, за да постои под домашен арест (и да си намери наследник) – мумията на „героя от Лайпциг” напусна мавзолея и се отправи към Софийските гробища. Нямаше никакви възражения от посолството на СССР, въпреки че Георгий Михайлович беше и съветски гражданин.

През 1999 г. бе съборен и Мавзолеят – и посолството (този път руското, СССР вече не съществуваше) отново си замълча – въпреки че Димѝтров се водеше виден активен борец срещу (монархо)фашизма и беше генерален секретар на Коминтерна в Москва.

С това поводите ни за гордост пред испанците се свършиха. На следващата година Народното събрание прие закон за обявяване на комунистическия режим за престъпен, от който на практика не последва нищо. В отговор ръководството на БСП показа среден пръст на Народното събрание, като занесе цветя на новия паметник на Тодор Живков в Правец.

Още през 1993 г. Столичният общински съвет прие решение за демонтиране на Паметника на съветската армия в Княжеската градина в София – но и от него нищо не последва. Този доминиращ софийския пейзаж монумент на чужд завоевател и до днес си остава място, където на 9 май и 9 септември празнуват социалисти, сталинисти, комунисти, нощни вълци, руски граждани – които твърдят, че ролята на Червената армия в българската история е освободителна, а не окупаторска.

Съветският войник с триумфално вдигнато оръжие, под когото лежи смазаната на 9. IX. 1944 г. идея за национална независимост, се превърна в място на събирания на хора с реакционни възгледи и соцносталгици-почитатели на желязната ръка и подкования съветско-руски ботуш. Докога?

ДС