„Кръстникът“ донесъл „унищожението“ на създателя си Франсис Форд Копола, твърди самият режисьор в интервю за списание „GQ“. Повод за разговора с него е 50-годишнината от премиерата на филма, белязал историята на киното.
„Този филм ме унищожи – казва 82-годишният днес режисьор. – Всичко, което правех по-късно, бе сравнявано с него.“
Копола описва себе си като „филмов режисьор втора ръка“, перифразирайки популярния цитат на композитора Рихард Щраус.
„Но съм първокласен филмов режисьор втора ръка“, допълва той.
Когато получава „Оскар“ за сценария на „Патън“ през 1970 г., Копола прави последователно „Кръстникът“ (1972), „Разговорът“ (1974), „Кръстникът 2“ (1974) и „Апокалипсис сега“ (1979). На 36-годишна възраст вече има пет златни статуетки от Американската филмова академия.
В продължение на десетилетия режисьорът не може да убеди филмовите студиа да застанат зад следващия му проект – мегаломанския „Мегалополис“, който се опитва да влезе в развитие от 40 години. Единствената пречка (поне засега) е бюджетът от 120 млн. долара. Сюжетът е сложен за обяснение, а пред списанието Копола го описва така:
„Първо аз ще ви задам един въпрос: какво знаете за утопията? „Мегалополис“ е любовна история, но и философско изследване на човешката природа. Действието се развива в Ню Йорк, град, потопен в ехото на древен Рим“.
Мечтата му е, че веднъж готов, „Мегалополис“ ще се превърне в проект от мащабите на „Животът е прекрасен“ (1946) – „филм, който всеки иска да гледа веднъж в годината за вечни времена“. Но тъй като Холивуд отказва да го подкрепи, режисьорът е решен да финансира мечтания си проект сам:
„Знам, че колкото по-личен направя филма, колкото повече той стои като моя мечта, толкова по-трудно ще бъде да му намеря финансиране. Но и много по-дълго ще носи приходи, тъй като хората ще прекарат следващите 50 години в изследване на това какво послание носи и какво съм искал да кажа“.
От 70-те години насам кинопейзажът несъмнено се е променил и днес с подобни бюджети се финансират само сигурни блокбъстъри, например супергеройските екранизации на „Марвел“ – бюджетът на „Отмъстителите: Краят“ е 356 млн. долара, последният „Спайдърмен“ струва 160 млн. на „Дисни“, „Капитан Марвел“, който дори не се нареди след любимите персонажи на комиксовите фенове – 152 млн. долара.
Преди три години Копола се обяви против киното в стил „Марвел“ и подкрепи критиките на колегата си Мартин Скорсезе, че „това не е кино“. Копола не само сподели мнението му, но и нарече тези продукции „отвратителни“. В интервюто сега той отново се връща към това свое твърдение, обяснявайки, че вместо да прави студийни филми, в днешно време Холивуд произвежда „марвелски филми“ – продукции, които в същината си са „прототипни“ и сменят само опаковката си.
За пример Копола посочва два напълно различни на пръв поглед филми – научно-фантастичния „Дюн“ на Дени Вилньов по книгата на Франк Хърбърт и бондианата „Смъртта може да почака“ на Кари Фукунага.
„Дори талантливите хора – вземете „Дюн“ на Дени Вилньов, един изключително талантлив и надарен творец, вземете „Смъртта може да почака“ на Кари Фукунага. И двамата са много надарени, прекрасни творци, но ако сравните двата филма, може да изкарате една и съща нишка от тях, която ги обединява, а именно сцените, в които всички коли се блъскат една в друга. Всички филми днес имат такива сцени и като че ли е задължително да ги включат, за да оправдаят някак бюджета си. И това се случва при добрите филми на талантливите режисьори.“
„Дюн“, чийто бюджет е 165 млн. долара, в никакъв случай не е донесъл загуби на „Уорнър брос“ – филмът е с 10 номинации за „Оскар“. Номинациите за „Смъртта може да почака“ са 3.
От съвременните филми има и добри примери, посочва Копола, като „Уестсайдска история“, римейк на популярния бродуейски мюзикъл от Стивън Спилбърг.
„Ще ми се „Уестсайдска история“ да се справи невероятно в боксофиса, за да напомни на хората, че премиерите на голям екран са далеч по-важни от т. нар. стрийминг. Стриймингът е просто домашно видео“, казва Копола.
Когато става дума за филмово изкуство, най-ценното е проектът да е „личен“, казва Копола и споделя, че това е съветът, който дава на младите кинотворци, включително и на дъщеря си София.
„Винаги казвам на децата си „Нека филмите ви бъдат интимни, винаги ги правете толкова лични, колкото е възможно, защото самият факт, че сте живи, е чудо. Тогава и изкуството ви ще бъде чудо, защото отразява елементи от човек, какъвто няма втори на света“. Независимо дали става дума за училищна пиеса или марвелски филм, където се спазва една формула… Да, това произведение пак ще носи тяхната индивидуалност, но когато става дума за изкуство, трябва да се прави нещо различно. Ако ще правят изкуство, трябва да бъде интимно, много близко до теб.“
За да бъдем още по-добри...
За да бъдем още по-добри и да продължим да бъдем независима медия, не можем да го направим без вас - подкрепете „Площад Славейков“!
Банковата ни сметка (в лева/BGN) С карта през ePay.bg
Площад Славейков ЕООД
IBAN: BG98UBBS80021093830440
BIC: UBBSBGSF
Банка: ОББ
Основание: Дарение