Арсен Люпен играе значима роля в литературния свят на Франция, в родината му е смятан за еквивалент на Шерлок Холмс. Негов „баща“ е авторът Морис Льоблан, който го създава през 1905 г. и от тогава крадецът джентълмен, който става детектив, се е появявал в редица екранизации за малкия и големия екран. Последната, озаглавена просто „Люпен“, тръгна по „Нетфликс“ на 8 януари и в края на месеца все още е в Топ 10 на най-гледаните продукции на платформата у нас.
Българските почитатели на криминалета познават Люпен от редица преведени романи на Льоблан, за пръв път героят проговаря на български пред 1920-те. Най-скоро на книжния пазар са се появили „Следи в снега“, „Агенция „Барнет и сие“, „Госпожицата със зелените очи“ и „Осемте удара на часовника“. Но мнозина от широката българска публика сега ще се запознаят за пръв път с Арсен Люпен.
„Люпен“ е първият френски сериал, който добива подобна популярност, изтъкват от платформата – гледали са го над 70 млн. домакинства, повече от „Дамски гамбит“. Рейтингът на продукцията е много висок – по данни на „Ротън Томатоус“ се радва на одобрението на 96% от критиците и на 79% от публиката.
Главният герой в историята Асан Диоп (Омар Си) носи много от качествата на Люпен. Вдъхновен е от историите на Льоблан, но не се базира изцяло на тях. Диоп е французин от сенегалски произход. Неговото кредо в живота е въплътено в колекция романи за Арсен Люпен, подарък от починалия му баща. През целия си живот Диоп е смятал баща си за крадец, но той се оказва набеден от своя работодател. В стил „Граф Монте Кристо“ синът се опитва да отмъсти за баща си – решава да открадне огърлица, носена от Мария Антоанета, изложена в Лувъра, преди да бъде предложена на търг. 25 години по-рано баща му е бил обвинен за кражбата на същата огърлица, пратен е в затвора и умира зад решетките. Диоп попада в Лувъра като чистач и докато обмисля обира, черпи идеи от книгите на Льоблан. Но един полицейски детектив е също страстен читател на романите за джентълмена крадец.
Кражбите на Асан са подчинени на личния му морален кодекс – обира само хора, които са свръхбогати и могат да си позволят разточителство, и най-често са се сдобили със състоянието си по незаконен начин. Кражбите не се извършват „по холивудски“, Асан не носи оръжие и когато е наложително, използва собствените си юмруци. Ако погледнете на него романтично, може дори да го определите за супергерой без наметало, пише Робърт Лойд в „Лос Анджелис Таймс“.
Ако Асан ви се струва перфектен, той със сигурност не е такъв. Големият му провал е бракът му с ученическата му любов Клер (Людивин Сание, „Младият папа“ и „Новият папа“). Не е и добър баща за сина си, защото често отсъства от дома им. Подобно на Си, Сание също прави силно изпълнение в сериала. Макар ролята ѝ да не е голяма, нейното присъствие е жизненоважно за актьора, химията между двамата е очевидна.
„Изпълненията и продукцията носят онова особено европейско качество да стоят естествено, дори когато залитнат в модерното – пише Лойд. – Това дава на сериала някаква топлина, независимо дали сюжетът е съставен от измишльотини.“
Сценарист на сериала е Джордж Кей, запознат с изискванията на мистерията – работил е по „Убивайки Ийв“ и „Criminal“ на „Нетфликс“. Неговият стил провокира нетърпение у зрителите, всеки епизод завършва с изненадващо откритие, което хвърля нова светлина върху историята.
Въпреки че „Люпен“ се характеризира повече като мистерия и трилър, критикът Аржум Нийл Алим в „Лондон Ивнинг Стандарт“ е убеден, че това е комедия.
„Тонът е лек, Диоп на Си е изпълнен с чар и хумор – пише той. – В една от сцените, докато се преструва на полицай, възрастна жена го убеждава да „наглежда“ скъпите ѝ бижута.“
Крадецът е майстор в предрешаването – за минути се превръща в компютърен специалист, собственик на гигантска технологична компания, възрастен мъж… Сериалът е заснет преди светът да влезе в локдаун, но начинът, по който Диоп използва френско-сенегалската си идентичност, за да изпъкне или да се слее с тълпата, е особено актуален в светлината на движението „Животът на чернокожите има значение“, възникнало миналото лято.
Сюжетът донякъде е предвидим, отбелязва критикът, като че ли има формула, по която Диоп всеки път надхитрява враговете си, но това не пречи на удоволствието от гледането на всички епизоди накуп.
За други критици силата на „Люпен“ е в обратите – така смята Даниел Дадарио във „Варайъти“. До последно историята е толкова заплетена, че всеки зрител би бил изкушен да продължи да гледа отново и отново, за да види дали предположенията му ще излязат верни.
За да бъдем още по-добри...
За да бъдем още по-добри и да продължим да бъдем независима медия, не можем да го направим без вас - подкрепете „Площад Славейков“!
Банковата ни сметка (в лева/BGN) С карта през ePay.bg
Площад Славейков ЕООД
IBAN: BG98UBBS80021093830440
BIC: UBBSBGSF
Банка: ОББ
Основание: Дарение