Софийска филхармония МЕГАБОРД

В „Площад Славейков“ пишат хора, а не изкуствен интелект.

Фреска от 3013 г. изложена в Археологическия музей в София

Произведения на съвременни автори, вдъхновени от древността, аранжирани сред най-ценните реликви на музея

Проф. Венко Колев, „Космос“ (пано-щит), гръб, 1971 г. Снимка: „Площад Славейков“ - Фреска от 3013 г. изложена в Археологическия музей в София

Проф. Венко Колев, „Космос“ (пано-щит), гръб, 1971 г. Снимка: „Площад Славейков“

Как би изглеждало изкуството на нашето време, ако бъде открито от археолози след около 1000 години? Отломки от този отговор може да видим във фреската „3013“ в столичния Археологически музей към БАН. Представен е уличен графит – възстановка по няколко фрагмента. Автор на тази творба е художникът Красимир Русев, а погледът му към бъдещето е част от най-новата изложба в музея – първата колаборация на научния институт със съвременни български творци, част от актуални световни практики на артистична намеса в музейна среда.

Озаглавена „Съдът вместилище – защитено пространство“, експозицията е вдъхновена от древността и далеч надхвърля заложената тема за съда като съдържание и форма. Произведенията са аранжирани сред най-ценните артефакти в централното пространство на Археологическия музей. Представени са 18 автори, които преосмислят символи и кодове от Праисторията, Античността и Средновековието.

Красимир Русев, „3013“, 2021.

Иван Кънчев е създал нова вселена под формата на огромна керамична „Чиния – Преминаване“. Тя е като календар на древно племе, като Колело на времето, но не с един персонаж, а с цяла цивилизация – с нейния възход и падение.

Иван Кънчев, „Чиния – Преминаване“, 2022. Снимка: „Площад Славейков“

„Чиния – Преминаване“, детайл. Снимка: „Площад Славейков“

Павел Койчев участва в изложбата с произведението „Мъж и жена“, което ни праща към Съзиданието, Адам и Ева.

Павел Койчев, „Мъж и жена“, 1982. Снимка: „Площад Славейков“

Роберт Цанев е произвел „Лъкът на Одисей“ (2023). Изложено между ценностите на Археологическия музей, това оръжие е като артефакт, произведен от нечии гръбначни прешлени.

Стоян Дечев пък е се е вдъхновил от най-старите форми на изкуство, откривани от учените – фигурките на богинята майка, една от най-прочутите сред които е т.нар. Вилендорфска Венера. Създал е четири женски фигурки от мрамор и ги е събрал под общото заглавие „WKW на Белия Дунав, Кремс“, като анализира древната женска мъдрост спрямо отношението към жената в съвременното общество.

Стоян Дечев, „WKW на Белия Дунав, Кремс“, 2013. Снимка: „Площад Славейков“

Един от участниците в изложбата вече е в историята – проф. Венко Колев не е между живите от 1997 г. Въображението му видимо е бродило и осмисляло форми, достигнали до нас през хилядолетия. Неговото пано-щит „Космос“, избрано за плаката на изложбата, прилича едновременно на жертвен камък, по който древните са гадаели бъдещето по струите кръв от закланото животно, същевременно наподобява и свидетелство за присъствието на извънземна цивилизация на Земята, както и на пулт на космически кораб.

Венко Колев, „Космос“, лице, 1971. Снимка: „Площад Славейков“

Куратори на изложбата са проф. Станислав Памукчиев, проф. Петер Цанев и доц. Иван Кънчев. Освен споменатите, участват още Валентин Господинов, Емил Бачийски, Емил Попов, Захари Каменов, Зиятин Нуриев, Ивайло Аврамов, Иван Русев, Кирил Кузманов, Красимир Русев, Митко Димитров, Оливия Михалтиану, Свилен Блажев, Станислав Божанков, Стоян Дечев и Цветослав Христов.

Изложбата „Съдът вместилище – защитено пространство“ може да бъде разгледана в Археологическия музей в София от 19 юли до декември 2023 г.

Захари Каменов, „Обиталище на светове“, 2022. Снимка: „Площад Славейков“

Петер Цанев, „Ектопластикони“, 2022. Снимка: „Площад Славейков“

Захари Каменов, „Обиталище на светове“, 2022. Снимка: „Площад Славейков“

Цветослав Христов, „Семейство“, 2005 – 2012 г. Снимка: „Площад Славейков“

ГРЕДИ АССА. ПЪТУВАНИЯ 27 февруари – 5 май 2024 г.

Ако не минава и ден, без да ни отворите...

Ако не минава и седмица, без да потърсите „Площад Славейков“ и смятате работата ни за ценна - за вас лично, за културата и за всички нас като общество, подкрепете ни, за да можем да продължим да я вършим. Като независима от никого медия, ние разчитаме само на финансовото съучастие на читатели и рекламодатели.

Банковата ни сметка (в лева/BGN)     С карта през ePay.bg

Bookshop 728×90